Джеймс Патерсън - Розите са червени

Мислителя беше казал на новия си екип какво ще заварят и как трябва да действат. Всяка стъпка бе внимателно планирана и отрепетирана.

Новият екип превъзхождаше двамата Паркър. Беше изхарчил половината пари от обира на „Ситибанк“, за да ги заинтересова, но си струваше. Наричаха се един друг господин Ред, господин Уайт, господин Блу и госпожица Грийн 3 3 На английски имената им означават цветове: ред — червен; уайт — бял; блу — син; грийн — зелен. — Б.пр. . Имаха дълги коси и приличаха на хевиметъл група, но действаха ефективно и в синхрон и използваха най-новите технологии.

Господин Блу беше пред клона на „Фърст Юниън“ в центъра на Фолс Чърч, когато го отвориха. С него беше госпожица Грийн. Под дебелите си якета и двамата носеха автоматични пистолети в кобури под мишницата.

Господин Ред и господин Уайт отидоха в къщата на управителя. Кейти Бартлет чу звънеца на вратата и помисли, че е бавачката. Когато отвори, тя пребледня и краката й се подкосиха при вида на въоръжения мъж с маска и слушалки с микрофон, който стърчеше пред брадичката му. Зад него имаше втори въоръжен мъж.

— Влизай вътре! Бързо! — изкрещя силно Ред през маската си. Държеше пистолета на сантиметри от лицето й.

Ред и Уайт натикаха майката и трите й малки деца в дневната на първия етаж. В стаята имаше стерео уредба и видео, на което бе пуснат анимационен филм. Панорамен прозорец гледаше към спокойно малко езеро, но никой не би могъл да ги види, освен ако не беше с лодка, а тази сутрин не се виждаха никакви лодки.

— Сега ще заснемем едно филмче — обясни господин Ред на госпожа Бартлет и децата. Говореше им спокойно, почти дружелюбно.

— Не е нужно да наранявате някого — каза му Кейти Бартлет. — Ще ви сътрудничим. Моля, свалете оръжията. Умолявам ви!

— Чувам те, Кейти. Но трябва да покажем на съпруга ти, че говорим сериозно и че наистина съм тук, в къщата, с теб и децата.

— Те са на две, три и четири годинки — промълви майката. Изхлипа, но се насили да не заплаче. — Още са съвсем малки. Дечицата ми.

Господин Ред пъхна пистолета си в кобура.

— Хайде, стига! Не искам да наранявам децата. Обещавам, че няма да им се случи нищо.

Беше доволен как се развиват нещата до този момент. Кейти изглеждаше умна, а децата бяха кротки. Хубаво семейство бяха тези Бартлет. Точно както бе обяснил Мислителя.

— Искам ти да залепиш устите на децата със скоч лента — каза господин Ред на Кейти Бартлет. Подаде й дебела ролка.

— Те няма да вдигат шум, обещавам ви — рече тя. — Добри деца са.

Господин Ред я съжали за момент. Беше красива и приятна дама. Сети се за семейството от филма Животът е прекрасен. 4 4 Филм на режисьора Роберто Бенини, спечелил „Оскар“. — Б.пр. Той се обърна към децата:

— Това е лепяща лента и сега ще изиграем една игра. Ще бъде много интересно.

Две от децата го изгледаха неразбиращо, но тригодишното засия:

— Летяща лента?

— Да, точно така, летяща лента. Сега мама ще сложи от нея на устите ви. После ще заснеме филмче, за да може татко да ви види как изглеждате.

— А после? — попита Денис, четиригодишният, който изглеждаше заинтригуван от играта. — Ще правим смешки на татко ли?

Господин Ред се засмя. Дори господин Уайт се подсмихна. Децата бяха сладки. Надяваше се да не се наложи да ги убие след няколко минути.

Някой щеше да бъде убит след няколко минути. Беше 8:12. Обирът във Фолс Чърч се развиваше според очакванията и не можеше да бъде спрян.

Госпожица Грийн държеше автоматичния си пистолет насочен срещу двете изплашени касиерки — и двете бяха към двайсет и пет годишни.

Господин Блу вече бе в кабинета на управителя на клона на „Фърст Юниън“. Обясняваше правилата на играта на „истина или последствия“ на Джеймс Бартлет и помощник-управителката.

— Нали никой няма паникбутони край себе си? — попита господин Блу с припрян писклив глас, който трябваше да внуши, че той е напрегнат, едва ли не готов да изпусне нервите си. — Това би било сериозна грешка, а ние не можем да си позволим грешки.

— Нямаме паникбутони — отвърна управителят на клона, който изглеждаше достатъчно умен и готов да съдейства. — Щях да ви кажа, ако имахме.

— Не сте ли слушали обучаващите касети на Американското общество за индустриална сигурност? — попита Блу.

— Н-не, не съм — заекна смутено управителят. — Съ-съжалявам.

— Е, тяхната препоръка номер едно е по време на обир да се проявява съдействие, за да не пострада никой.