Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки

Почуках с пръст по емблемата. Той я погледна и продължи:

— Понякога хората изгарят или пускат сламената кукла да плава по реката и това е част от ритуал в чест на мъртвите. Злите духове са призраци на онези, които са били убити или които са умрели, без да са погребани както трябва. Сламената кукла представлява заплашително послание, напомнящо на провинилия се, че той е този, който трябва да се намира на мястото на куклата.

Кимнах.

— Разкажете ми всичко, което трябва да знам. Никак не ми се иска да идвам пак тук.

— И не трябва. Нямам никаква нужда от изповед. Това е западняшка концепция.

— Не чувствате ли някаква вина от онова, което се е случило? Умрели са невинни хора.

— И ще продължават да умират. Какво искате да знаете? Мислите ли, че ви дължа нещо заради вашата забележителна детективска работа?

— Признавате ли, че ме използвахте?

Лу сви рамене.

— Не признавам нищо. И защо да признавам? Аз водих партизанска война. Успях да оцелея в джунглите на долината Ан Лао цели шест години. След това успях да оцелея в джунглите на Калифорния и Ню Йорк. Използвам всичко, което ми попадне. Опитвам се да извлека максимум полза от ситуацията. Вие правите същото, сигурен съм.

— Като например в този затвор?

— О, особено пък в затвор. В противен случай дори и умен човек би полудял. Чували сте фразата „жестоко и необичайно“. Килия, която е два на три метра. Двайсет и три часа в денонощието в нея. Единственото средство за комуникация е цепката във вратата.

Наведох се през масата и доближих лице до неговото. Кръвта пулсираше в главата ми. Тран Ван Лу беше Пехотинеца. Нямаше начин да не е той. И той знаеше отговорите на моите въпроси. Дали и той не беше отговорен за всички тези убийства?

— Тогава защо си убил сержант Елис Купър? И другите. Защо е трябвало да умрат? Да не става въпрос за отмъщение? Кажи ми какво, по дяволите, е станало в долината Ан Лао. Кажи ми и ще се махна.

Той поклати глава.

— Вече ви казах достатъчно. Идете си у дома, детектив. Нямате нужда да чуете нищо повече. Да, аз съм Пехотинеца. Останалите отговори ще дойдат в повече на хората от вашата страна. Откажете се от този случай. Само от този, детектив. Оставете го.

Не дадох никакъв признак, че искам да стана и да си тръгна.

Тран Ван Лу ме погледа малко с безразличие, после се усмихна. Очаквал ли беше това? Инат? Тъпотия? Затова ли поначало ме беше въвлякъл? Беше ли говорил с Кайл Крейг за мен? Колко знаеше? Всичко или само някои парченца от мозайката?

— Вашето непрестанно пътуване ми е интересно. Не разбирам хора като вас. Искате да знаете защо се случват ужасни неща. Искате да оправите нещата, макар и само от време на време… Вие и преди сте се занимавали с жестоки убийци. Гари Сонежи, Джефри Шейфър… Кайл Крейг, разбира се. Вашата страна е родила толкова много убийци, Бънди, Дамър и още много, много. Не знам защо става това в толкова цивилизована страна. Страна с толкова блага.

Поклатих глава. Аз също не знаех. Обаче Лу искаше да чуе какво мисля по въпроса. Дали е задавал и на Кайл същите въпроси?

— Винаги съм си мислел, че това има нещо общо с високите очаквания. Много американци очакват да бъдат щастливи, очакват да бъдат обичани. И когато това не става, изпадаме в ярост. Особено пък, ако това ни се случи в детството. Ако вместо с любов се сблъскаме с омраза и насилие. Това, което не разбирам, е защо толкова много американци малтретират децата си.

Лу бе втренчил очи в мен и усещах как погледът му ме пронизва. Дали това не беше убиец от някакъв странен и нов тип? Изглежда, имаше съвест. Разсъждаваше философски. Философ — воин? Колко ли знае? Дали случаят не приключва тук и сега?

— Защо се е налагало на някого да режисира убийството на Елис Купър? — попитах накрая аз. — Прост въпрос. Ще ми отговориш ли?

Той смръщи вежди.

— Добре. Това поне мога да направя за вас. Купър излъга и вас, и вашия приятел Сампсън. Нямаше никакъв друг избор, освен да излъже. Сержант Купър също беше в долината Ан Лао, макар че в досието му не пише нищо такова. Видях го как екзекутира момиченце на дванайсет години. Стройно, красиво, невинно. И я уби, след като я изнасили. Нямам причина да лъжа за това. Сержант Купър беше убиец и насилник… Всички те вършеха злодейства, всички те бяха убийци . Купър, Тейт, Хюстън, Итра. Харис, Грифин и Старки също. Слепите мишки. Те бяха от най-лошите, от най-кръвожадните. Ето затова аз избрах тях да намерят и очистят останалите. Да, това бях аз , детектив. Но вече съм осъден на смърт тук. Нищо повече не можете да ми направите… Никой не каза на полковник Старки защо убийствата стават в Съединените щати. Той не знаеше моята самоличност. Той беше просто ликвидатор и никога не задаваше въпроси. Той просто си искаше само парите… Вярвам в ритуалите и символизма, вярвам и в отмъщението. Виновните са наказани и наказанията отговарят на престъпленията им. Нашите непогребани мъртви са отмъстени и техните души най-накрая могат да намерят покой. Вашите войници си оставяха визитни картички — така постъпих и аз. Имах много време да помисля за всичко това тук, много време да го планирам. Жадувах за отмъщение и не исках то да бъде просто и лесно. Както вие, американците, казвате, исках разплата. И я получих, детектив. Сега душата ми е спокойна.