Джеймс Патерсън - Четири слепи мишки

— Тази емблема е от якето на едно шестнайсет годишно гангстерче, член на банда от Ню Йорк — обясни Бърнс. — Бандата, в която членува, се нарича „Призрачни сенки“. За щаб използват различни кафенета по Канал стрийт. Този прийом се нарича „Плаващ остров“. Оперативната група, в която имаше и хора от нюйоркското полицейско управление, го заловила. И той решил да им даде малко информация, която смятал, че ще бъде ценна за ченгетата. Но не била. Обаче може да се окаже ценна за теб.

— В какъв смисъл? — попитах аз.

— Той разправя, че през последните няколко месеца ти е изпратил няколко имейла, Алекс. Използвал компютрите в едно училище за високи технологии в Ню Йорк.

— Той ли е Пехотинеца? — попитах аз, клатейки глава смаяно.

— Не. Но той може да се окаже пратеник на Пехотинеца. Той е виетнамец. Символът на арбалета е от една известна народна приказка. В приказката се разказва, че този арбалет може да убива наведнъж по десет хиляди души. „Призрачните сенки“ се смятат за много мощна организация. Много си падат по символи, легенди и митове… Та както ти казах, това хлапе и неговите съотборници прекарват повечето от времето си из кафенетата. Играят tiến lên, пият café su da. Бандата се преместила от Ню Йорк в Ориндж Каунти в Калифорния. От седемдесетте насам някъде над сто и петдесет хиляди виетнамски бежанци са се заселили там. В Ню Йорк си падала по престъпления във виетнамски стил. Незаконно вкарване на емигранти, измами с кредитни карти, кражба на компютри и части за тях, такива неща. Това помага ли ти?

Кимнах.

— Разбира се.

Бърнс ми подаде другия плик.

— Това тук също може би ще ти помогне. Това е информация за бившия предводител на виетнамската банда.

— Трап Ван Лу.

Бърнс кимна.

— Едно време бях морски пехотинец. Ние си имахме собствени разузнавачи. Пускаха ги във вражеска територия, точно както Старки и компания. Виетнамската война беше партизанска, Алекс. И някои от нашите действаха като партизани. Тяхната работа бе да сеят смърт и ужас в тила на врага. Бяха сурови и храбри момчета, но доста от тях се обезчувствиха. Понякога са прилагали така наречената ситуационна етика.

— Да сеят смърт и ужас в тила на врага? — казах замислено аз. — Искаш да кажеш, тероризъм.

— Аха — кимна Бърнс. — Точно това исках да кажа.

Този път до Колорадо ме откара ФБР. Качиха ме на самолета и ме откараха дотам. Рон Бърнс беше превърнал този случай в негов. Искаше да залови човека или хората, стоящи зад дългата серия убийства.

Изолаторът изглеждаше също така потискащ, както бе изглеждал и при първото ми идване тук. Докато влизах в сектора с повишена сигурност, бях неотклонно наблюдаван от охрана, застанала зад бронирани стъкла. Вратите бяха или яркооранжеви, или светлозелени — странна работа. По голите, оцветени в пясъчножълто, стени имаше камери на всеки три метра.

В килията, в която се бяхме видели с Тран Ван Лу, имаше маса и два стола, завинтени към пода. Този път ми го доведоха трима души от охраната в бронирани жилетки и дебели ръкавици. Запитах се дали напоследък не е имало някакви неприятности. Някакво насилие?

За срещата си с мен китките и глезените на Лу бяха закопчани с белезници. Сивите косми, увиснали от брадичката, ми се сториха по-дълги от последната ни среща.

Извадих емблемата, която Бърнс ми бе дал, и му я показах.

— Какво означава това? Обаче без повече глупости.

— „Призрачни сенки“. Но това вие вече го знаете. Арбалетът е просто фолклор. Просто хрумване.

— А сламената кукла?

Той помълча малко. Забелязах, че хванатите му в белезници ръце се свиха в юмруци.

— Струва ми се, че ви казах, че съм бил разузнавач за американската армия. Понякога в селата си оставяхме визитки. Една от тях, спомням си, бе череп с кръстосани кости и с надпис: Когато желаете, обадете се за поздрав. Американците го намираха за забавно.

— Какво означава сламената кукла? Да не е вашата визитна картичка? На всичките местопрестъпления ли сте я подхвърляли? Или след това в домовете на войниците?

— Може би — сви рамене той. — Вие ми кажете, детектив. Аз не съм бил на местопрестъпленията.

— Какво означава точно тази визитка? Питам ви за сламената кукла.

— Много неща, детектив. Животът не е толкова прост. Животът не е само хапване и решаване на лесни проблеми. В моята родина религията е гъвкава. Будизъм и от Китай, и от Индия. Таоизъм. Конфуцианство. Боготвореното на предците е най-старата и най-оригинална вяра из цял Виетнам.