Патриция Корнуэлл - Нощен патрул

Притежанията му включваха бележник с указания как да се свърже с телевизионните станции и различните програми и телефонните номера на колекционерите на марки и Рик Флеър, които вече не му трябваха. Бразил имаше няколко тетрадки, химикалки, моливи, копия на статиите си и карти на града и почти всичко можеше да се побере в куфарчето, което бе купил от една разпродажба в „Белк“, когато го назначиха. То беше от лъскава виненочервена кожа с месингови закопчалки и Анди чувстваше страхотна гордост, когато го носеше.

Нямаше снимки, които да подреди на бюрото си, тъй като беше единствено дете и не притежаваше домашно животно. Сети се, че може да звънне вкъщи, за да провери как вървят нещата. Когато се върна от тренировката си, за да се изкъпе и преоблече, майка му спеше на канапето в хола както обикновено. Телевизорът гърмеше, предавайки някаква сапунена опера, която тя после нямаше да си спомня. Госпожа Бразил всеки ден наблюдаваше живота по седми канал, но не можеше да опише нито една история. Телевизията представляваше единствената й връзка с хората, като се изключеха отношенията със сина й.

Половин час след като Бразил се появи в репортерската зала, телефонът на бюрото му звънна и го стресна. Той грабна слушалката и пулсът му се ускори, докато се чудеше кой ли знае, че той вече работи тук.

— Анди Бразил — представи се той професионално.

Тежкото дишане бе познато, а гласът принадлежеше на същата жена, която му се обаждаше от месеци. Бразил можеше да си я представи легнала на леглото или овехтялото си канапе, където си вършеше работата.

— В ръката ми е — каза извратеното създание с нисък, дрезгав глас. — Държа го. Плъзга се навътре и навън като тромбон…

Анди тръшна слушалката на мястото й и погледна Аксъл обвинително, но той говореше с един от репортерите. За първи път в живота си Бразил получаваше неприлични телефонни обаждания. Единственият подобен инцидент му се случи веднъж, когато миеше БМВ-то си на автомивката в Корнелиус. Някакъв подпухнал тип в жълт фолксваген спря до него и го попита дали иска да спечели двайсет долара.

Първата мисъл на Бразил бе, че онзи му предлага да измие фолксвагена му, защото се е впечатлил от чудесната работа на Анди по собствената му кола. Беше сгрешил. Оказа се, че подпухналият просто го е харесал. Анди запомни номера на колата му и все още го пазеше в портфейла си и очакваше деня, когато ще може да го заключи. Това, което мъжът в жълтия фолксваген му предложи, бе престъпление срещу природата и стария закон на Северна Каролина, който никой не можеше да разтълкува. Съвсем ясно беше какво искаше в замяна на парите си. Бразил не можеше да си представи защо някой би искал да направи подобно нещо на непознат. Той дори не би пил от същата бутилка с повечето хора, които познаваше.

Анди не беше наивен, но сексуалните му преживявания в колежа „Дейвидсън“ бяха доста по-ограничени от тези на съквартиранта му и той го знаеше. През втория семестър на последната година Анди прекара повечето нощи в библиотеката. Там имаше удобно канапе и докато съквартирантът му спеше с приятелката си, Бразил спеше с книгите. Никой не се усети, с изключение на няколко от преподавателите, които редовно го виждаха да излиза, вместо да влиза в сградата около шест часа сутринта. По това време той се отправяше към втория етаж на порутената къща на улица „Мейн“, която споделяше със съквартиранта си. Разбира се, Бразил си имаше собствена стая в онази дупка, но стените бяха прекалено тънки и той не можеше да се съсредоточи, когато Дженифър и Тод действаха активно. Всяка тяхна дума и всичко, което правеха, се чуваше твърде ясно.

Анди излизаше със Софи от Сан Диего, която също учеше в колежа. Не успя да се влюби в нея и това направи желанието й неконтролируемо и почти съсипа учението й. Отначало свали няколко килограма. Когато това не свърши работа, си ги възстанови. Пропуши и отказа цигарите, разболя се от мононуклеоза и оздравя, отиде при психоаналитик и после му разказа всичко. Никоя от историите й не можа да възбуди Анди, както тя се надяваше. Най-после Софи се примири и преспа с учителя си по пиано по време на коледната ваканция. По-късно призна греха си на Анди. Тя и Бразил започнаха да се занимават със секс в нейния сааб и в стаята й в общежитието. Софи беше опитна, богата и учеше медицина. Търпеливо му обясняваше анатомични подробности, а той се залавяше с проучвания, от които всъщност не се нуждаеше.

В един на обед Бразил тъкмо бе включил компютъра си и извадил от кошницата статията за полицейската академия, когато редакторът му седна до него. Ед Пакър беше най-малко на шейсет, с рошава бяла коса и разсеяни сиви очи. Носеше грозни, завързани как да е вратовръзки и ръкавите на ризата му винаги бяха навити. Вероятно преди години е бил дебел. Панталоните му бяха огромни и вечно затъкваше ризата си в тях, както правеше и сега. Анди му отдаде пялото си внимание.