Керри Уилкинсон - Жената в черно

— Прекрасно е — каза.

Тя и разчувстваната Каролин извървяха краткото разстояние до главните порти на църквата. В малката стая вътре ги чакаха другите шаферки с родителите си. После възрастните влязоха в залата и оставиха четирите сами.

Когато църковният орган засвири сватбения марш, Джесика намигна на приятелката си.

— Поеми си дълбоко въздух.

Пристъпиха в залата и бавно тръгнаха по пътеката между скамейките с гости. Освен органа Джесика чуваше единствено шумоленето на хората, които се извръщаха да ги гледат. Представяше си как се спъва и повлича булката и другите шаферки, затова си наложи да гледа къде стъпва.

На олтара ги чакаха широко усмихнатият Томас и кумът му. Джесика погледна вляво и почти ахна от срам. На вторият ред в края седеше мъж, облечен в лилав кадифен смокинг и тъмнозелени панталони, който я гледаше и се усмихваше. Тя не виждаше обувките му, но не смееше да си помисли какви са, ако въобще носеше такива.

— Какво си облякъл? — прошепна, но той направи знак, че не разбира какво му казва. Джесика отвърна поглед от него и продължи към олтара. Органът замлъкна.

Беше странно тя да предаде булката на младоженеца, но вероятно всички знаеха какво е положението. Церемонията мина нормално, но на Джесика беше неудобно да стои пред погледите на всички гости.

След като ги обявиха за съпруг и съпруга, младоженците тръгнаха по пътеката към изхода на църквата, а Джесика се възползва от случая и се пъхна на пейката при мъжа на втория ред.

— Какво си облякъл? — прошепна високо тя, докато органът ехтеше.

— Какво?

Джесика погледна надолу и видя, че мъжът носи платнени гуменки в тон със смокинга.

— Дошъл си на сватбата с лилави обувки, лилав смокинг и зелени панталони. Кой идиот ще обуе гуменки на сватба?

Мъжът поклати неразбиращо глава.

— Нали каза да се облека елегантно.

— Именно!

— Това са най-хубавите ми дрехи.

Джесика разбра, че няма да излезе наглава с него, затова стана и двамата тръгнаха под ръка към изхода.

— Ще се наложи да обиколим магазините с теб, Хуго.

Гостите бяха смутени и развеселени от вида на Хуго. Всъщност той се казваше Франсис, а Хуго беше сценичното му име на фокусник. Джесика го познаваше от около две години и въпреки че беше само познат, реши да отиде на сватбата с него. Между тях нямаше привличане, но той поне щеше да забавлява гостите. Не беше хрумнало, че може я злепостави. Ако не друго, обувките му поне бяха еднакви; можеше да е и по-зле. Специално за случая се беше сресал, кестенявите му къдрици, дълги до раменете, бяха учудващо чисти. А и Каролин спадаше към лагера на развеселените, не на смутените.

Докато я влачеха, понякога буквално, за отделните снимки, Джесика се опитваше да се преструва, че се забавлява. Накрая идваше да отреже ръката на фотографа, за да престане да ги призовава да позират и да се усмихват. Когато фотосесията най-накрая приключи, тя отиде при родителите си, които не беше виждала от месеци. В църквата беше успяла само да им помаха. Баща се възползва от възможността да я подкачи за новото „гадже“.

Младоженците се бяха оттеглили за няколко часа в хотелската си стая и щяха да се върнат за официалния прием. Когато най-малката шаферка попита защо не отидат направо в ресторанта, Каролин каза, че със съпруга щели да си „починат“, без да обръща внимание на ненавременния кикот на приятелката си.

— Насладете се на „почивката“ — пожела им Джесика.

За да убият времето, Джесика, Хуго и родителите отидоха в един пъб да си поговорят. Хуго не участваше в разговора, но явно това не го притесняваше; седеше си доволно и гледаше минувачите. Джесика се зачуди дали не му е горещо с кадифеното сако, но дори да беше така, той не каза нищо. След няколко питиета облеклото му вече не се виждаше толкова неподходящо. Скоро се наложи да вземат такси за мястото на приема.

Тържеството беше в огромна конферентна зала в местен голф клуб, където бащата на Томас беше уважаван член. Едната страна на залата беше с огромни прозорци, които гледаха към игрището; именно там беше поставена дългата маса с младоженците.

Джесика видя, че са я настанили именно на нея, между Каролин и Хуго. Почувства се малко неловко, защото по традиция това място се полагаше на бащата на булката. Родителите бяха на една от кръглите маси, пръснати из залата. По някаква причина всяка носеше името на страна. Родителите бяха на „Канада“, съседната се казваше „Нова Зеландия“.