Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

— Да, сигурна съм — каза Пиа Кирххоф. — Застрелял се е с ловна пушка в устата.

Боденщайн съгледа Козима, която идваше към него, прекосявайки с бързи крачки паркинга. За жалост, се налагаше да се откаже от закуската на летището.

— Идвам след половин час — каза той на новата си колежка. — Къде да ви намеря?

— Какво става? — попита Козима с любопитство, когато разговорът приключи. — Случило ли се е нещо?

— Очевидно. — Боденщайн отвори вратата на колата. — Главният прокурор Харденбах се е застрелял. За съжаление, прощалната ни закуска отпада.

По пътя за Хофхайм Боденщайн мълчеше. Вече беше ходил безброй пъти до местопрестъплението, беше виждал трупове в най-разкривени форми и във всякакви стадии на разлагане, но всеки път го обхващаше това особено чувство. За сетен път се запита дали някой ден ще бъде достатъчно разстроен или отчаян, за да не се чувства по този начин, когато го повикат на мястото, където е намерен труп.

Пиа Кирххоф тъкмо разговаряше с началника на следствието, когато видя шефа си да се спуска по пътеката сред лозите с каменна физиономия, както винаги подходящо облечен от глава до пети. Карирана риза, вратовръзка, светъл ленен костюм. Тя трепетно очакваше да види какво е да работи по даден случай заедно с него. Досега си бяха разменили едва десетина изречения.

— Добро утро — поздрави Пиа. — Съжалявам, че ви развалих неделята, но мислех, че ще е по-добре вие да поемете ръководството на следствието.

— Добро утро — отвърна Боденщайн. — Вече всичко е наред. Това наистина ли е Харденбах?

Пиа беше висока почти метър и седемдесет и осем, но гледаше шефа си отдолу нагоре.

— Да — каза тя, — без съмнение. От лицето му не е останало много, но е носил портфейла си.

Боденщайн мина нататък да види ужасно обезобразения от купчина желязо труп на главния прокурор, когото тъкмо бяха покрили с една кърпа. Тук бяха дошли служители от Следствената служба да изследват сантиметър по сантиметър мястото на престъплението и да направят снимки.

— Вие ли сте госпожа Кирххоф? — чу Пиа един глас зад себе си и се обърна. Пред нея стоеше някаква висока и слаба червенокоса жена и я гледаше с любопитство. Пиа кимна. — Козима фон Боденщайн — усмихна се жената и й подаде ръка. Пиа смаяно я пое.

— Радвам се да се запознаем — каза тя, питайки се какво прави госпожа Фон Боденщайн по това време на мястото с трупа.

— И аз — отвърна Козима фон Боденщайн. — За съжаление, трябва да тръгвам. Вие се обадихте точно докато пътувахме към летището. Ще ми позволите ли да погледна набързо трупа?

Пиа с мъка се удържа да не погледне със зейнала уста жената като някоя откачена дванайсетгодишна. Явно съпругата на шефа далеч не беше толкова фин и изискан човек, какъвто я описваха. Козима фон Боденщайн забеляза учудването й и весело се усмихна.

— Вече съм виждала доста трупове — обясни тя. — Преди време, когато още работех в телевизията, си изкарвах хляба с това. Кървави части от тялото, разпръснати по магистралата и в дупките по улиците. Веднъж дори намерих главата на един мъртвец, катастрофирал с мотор горе на Фелдберг.

Пиа остана безмълвна.

— Всъщност така се запознах със съпруга си — довери й Козима фон Боденщайн, — току под краката на един самоубиец, който се беше обесил в офиса си. Бях там със снимачния си екип, а мъжът ми току-що прохождаше в полицията. Беше първият му труп и той повърна. Дадох му един клинекс.

Пиа потисна усмивката си, тъй като шефът й тъкмо идваше към тях.

— Е? — попита жена му. — Наистина ли е Харденбах?

— За съжаление, да — отвърна Боденщайн и изкриви лице. — Можеш ли да вземеш такси до летището? Доста работа ми се отваря тук.

Пиа дискретно се отдалечи, за да може шефът й да се сбогува с жена си. Досега изглеждащият недостижим и перфектен главен комисар Фон Боденщайн всъщност беше само един човек, който бе повърнал при вида на първия си труп. Тази слабост внезапно го направи по-симпатичен в очите на Пиа.

Вдовицата на главния прокурор Харденбах не бе в състояние да разговаря с Боденщайн и Пиа, когато те й съобщиха, колкото се може по-съчувствено, новината за доброволната смърт на съпруга й. Те нямаха и време да чакат жената да се съвземе от първоначалния си шок, защото в тази прекрасна августовска неделя от централата им наредиха да отидат при още един труп. Боденщайн остави госпожа Харденбах и нейните хлипащи деца на грижите на една съседка и един дружелюбен лекар и тръгна с Пиа към Таунус. Една млада двойка намерила под кулата „Ацелберг“, между Рупертсхайн и Епенхайн, трупа на някаква жена. Докато пътуваха, Бодещайн разговаря по телефона с криминалния директор Нирхоф, неговия пряк началник, осведоми го за важните подробности по случая „Харденбах“ и го помоли да ги изпрати за едночасова пресконференция във франкфуртския полицейски президиум.