Heлe Нойхаус - Убийството на мистериозната жена

Беше суха, златна утрин на късното лято. Синият небесен свод над Таунус се издигаше безоблачен, слънцето разтапяше тънкия воал на утринната мъгла и обещаваше топъл ден.

— Лоренц има любовни терзания — каза Козима полурадостно, полусъчувствено. — Кой да предположи такова нещо?

Боденщайн я погледна. Козима беше особена жена с изразително лице, омагьосващи зелени очи и тицианово червена коса. Беше страстна натура, проницателна и с широко скроен светоглед, стигащ на моменти до цинизъм. Дори и сега, след всичките тези години, го изпълваше дълбоко чувство на щастие всеки път, когато я погледнеше. Може би защото двамата оставаха задълго разделени поради работата й, а може и да се дължеше на почти диаметралната противоположност на характерите им. Така или иначе, въпреки децата и напрегнатите им професии, двамата бяха успели да запазят безценната искра на влюбеността, която у други двойки често бързо се променя — става жертва на монотонното всекидневие.

— А аз познавам ли последната му приятелка? — попита Боденщайн жена си.

— Би трябвало — усмихна се Козима. — Мона. Една такава мълчалива. Рози твърди, че е няма. И аз не съм я чувала да пророни някоя дума.

— По повод скъсването трябва да си е отворила устата.

— А може да е пратила и есемес — усмихна се дяволито Козима. — В днешно време това върши работа.

Мислите на Боденщайн бяха съвсем другаде. Всеки път, когато Козима потегляше на някоя от своите авантюристични филмови експедиции, го обземаше неистовото желание да не я пусне да замине. Чувстваше себе си като моряшка съпруга, която придружава мъжа си до пристанището и гледа след него как отплава към някакво неизвестно бъдеще. Те се движеха от Фишбах към Рупертсхайн. Преди няколко години Козима бе намерила ново местенце в Таунус, където да установи дружеството си за филмови продукции, понеже след третото увеличение на наема малките помещения във Франкфурт бяха станали твърде скъпи. Докато наемите в защитения като исторически паметник помпозен комплекс на някогашния „Люнгенхайлщете“, купен преди няколко години от консорциум прозорливи инвеститори и превърнат от бавно разлагащото се призрачно чудовище в престижния обект „Вълшебната планина“, с частни апартаменти, художнически ателиета, лекарски кабинети, офиси и ресторант, бяха все още поносими. Това беше и една от причините, поради които преди две години Боденщайн не се поколеба да се премести в окръг Майн-Таунус като началник на новооснования К-ІІ. В процеса на преструктуриране на хесенската полиция бе създаден един отдел за силова престъпност към Регионалната криминална инспекция в Хофхайм и Боденщайн не съжаляваше, че се е преместил в провинцията след повече от двайсет години, прекарани в лудницата на големия град. Не че като главен криминален комисар в Хофхайм имаше по-малко работа, отколкото по-рано във Франкфурт, но работеше при значително по-добри условия. Боденщайн зави към празния паркинг на „Вълшебната планина“.

— Можем да закусим заедно на летището — предложи той, когато спря беемвето. — Дори ако трябва да си вземеш билет, пак имаме достатъчно време.

— Добра идея — усмихна се Козима и слезе. — Ей сега се връщам.

Боденщайн също слезе, облегна се на калника на колата и за миг се наслади на невероятната гледка над рейнско-майнската местност. И тогава иззвъня телефонът му.

— Добро утро, шефе — прозвуча в ухото му гласът на новата му колежка Пиа Кирххоф. — Съжалявам, че ви безпокоя толкова рано.

— Няма проблем — отвърна той, — вече съм на крак.

— Това е добре, защото имаме задача — прозвуча Пиа Кирххоф. — Сутринта един гроздоберач от Хофхайм намерил труп на мъж в лозето си. Вече съм на мястото. Вероятно е самоубийство.

— Тогава защо съм ви аз? — попита Боденщайн.

— Познавате мъртвия. — Пиа Кирххоф понижи глас. — Главният прокурор Йоахим Харденбах.

— Моля? — Боденщайн се изправи и усети как кожата му настръхна. — Сигурна ли сте?

Главният прокурор доктор Йоахим Харденбах беше най-известният гонител на престъпници във франкфуртската прокуратура, праволинеен, безмилостен и лишен от чувство за хумор, с големи политически амбиции. За никого не беше тайна, че при евентуална победа на Християндемократическия съюз на федералните избори през септември и свързаното с това преместване на сегашния хесенски министър на правосъдието в Берлин той щеше да поеме поста му. Боденщайн недоумяваше. Познаваше Харденбах повече от двайсет години и докато пребиваваше във Франкфурт, редовно си имаше работа с този човек, считан за изключително коректен и благороден.