Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

— Помолих да ми дадат телефонния номер и адреса на съпруга й в Болоня — обясни му той.

— Комисарю — подхвана Галуцо, — ние тримата си говорехме за едно странно нещо…

— Гардеробът в спалнята все още не е разопакован. А аз дори погледнах и под леглото — добави Гало.

— Аз пък прегледах във всички останали стаи. Но…

Фацио, който се готвеше да завърши със заключението, се спря пред жеста, който началникът му направи с ръка.

— … но дрехите на госпожата никъде ги няма — завърши Монталбано.

Пристигна линейката, а след нея идваше и колата на доктор Паскуано, съдебния лекар.

— Отивай да видиш дали криминолозите са свършили в спалнята — каза Монталбано на Галуцо.

— Благодаря — каза доктор Паскуано.

Неговото мото беше „Или аз, или те“ там, където бяха онези от „Криминология“. Той не понасяше Якомуци и разпасаната му команда, камо ли да понася господин Аркуа и неговите иначе способни сътрудници.

— Имате ли много работа? — поинтересува се комисарят.

— Никаква. Пет трупа за една седмица. Кога преди се е случвало? Период на затишие.

Галуцо се върна, за да каже, че криминолозите са се преместили в банята и теренът е чист.

— Придружи доктора и после слез отново — каза Монталбано, този път на Гало.

Паскуано се обърна, за да му благодари с поглед, защото наистина обичаше да си върши работата сам, без никой да се върти наоколо.

След повече от половин час се появи колата на съдебния следовател, цялата смачкана. А той реши да натисне спирачките едва след като удари един от двата служебни автомобила на криминолозите.

Николо Томазео слезе с почервеняло лице от автомобила си, а дългата му шия изглеждаше точно като тази на пуйката.

— Този път е ужасен! Случиха ми се два инцидента! — разтръби наляво и надясно.

Всички знаеха, че шофира като надрусано куче. Монталбано намери някакво извинение да го спре, за да не се качи веднага и да досажда на доктор Паскуано.

— Господин съдебен следовател, искам да ви разкажа една интересна история.

И му разказа част от това, което се беше случило предния ден. Показа му последствията след сблъсъка с туингото и какво беше останало от написаната бележка, подпъхната под чистачките. Каза му също как беше започнал да се съмнява, че нещо се е случило. А анонимното обаждане в дирекцията на полицията в Монтелуза беше дошло тъкмо навреме.

— Какво любопитно съвпадение! — каза съдебният следовател Томазео, без да се вълнува повече от необходимото.

Веднага щом той видя голото тяло на убитата, се вцепени. Дори комисарят спря изведнъж. Доктор Паскуано беше успял някак си да обърне главата на жената и сега лицето й, което до този момент беше останало закрито, се виждаше. Очите й бяха толкова широко отворени, че чак изглеждаше неправдоподобно, изразяваха непоносима болка и ужас. От устата й се беше стекла струйка кръв, трябва да си беше прехапала езика по време на конвулсиите при задушаването.

Доктор Паскуано изпревари въпроса, който мразеше:

— Със сигурност е мъртва от сряда срещу четвъртък през нощта. Ще бъда по-точен след аутопсията.

— И как е умряла? — попита Томазео.

— Не виждате ли? Убиецът я е сложил с лице надолу към матрака и я е държал така, докато е издъхнала.

— Трябва да е бил изключително силен.

— Не е казано.

— Личи ли да е имала сексуален контакт преди или след това?

— Не мога да кажа.

Нещо в тона на съдебния следовател подтикна комисаря да повдигне погледа си към него. Целият се беше изпотил.

— Може насилствено да е обладана отзад — настоя съдебният следовател, а очите му искряха.

Усети някакъв проблясък. Очевидно господин Томазео изпитваше тайно удоволствие от тези неща. Дойде му на ум, че някъде беше прочел една фраза от Мандзони, която се отнасяше за другия, по-известния Николо Томазео 6 6 Николо Томазео (1802–1874) — италиански лингвист, писател и патриот. — Б.пр. : „Този Томазео с единия си крак е в сакристията 7 7 Сакристия — помещение в църквите, в което се съхраняват богослужебните съдове и където свещениците се преобличат преди служба. — Б.пр. , а с другия в бордея“. Трябва да беше фамилен порок.

— Ще ви осведомя. Приятен ден! — каза доктор Паскуано, сбогувайки се набързо, за да избегне останалите въпроси.

— Според мен престъплението е извършено от маниак, който е изненадал госпожата, докато се е приготвяла да си ляга — каза непоколебимо съдебният следовател Томазео, без да откъсва очи от мъртвата.