Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

Монталбано беше придобил навика да навестява госпожа Клементина поне веднъж в седмицата, разказваше й за някое от разследванията, с които се занимаваше, а жената, благодарна за посещението му, което прекъсваше монотонността на дните й, го канеше да хапва с нея. Пина, камериерката на госпожата, беше сприхава особа, а и Монталбано й беше антипатичен, но умееше да приготвя изтънчени гозби.

Госпожа Клементина, облечена твърде елегантно, с индийски копринен шал върху раменете си, го прие в хола.

— Днес има концерт — прошепна тя, — но вече е към края си.

Преди четири години госпожа Клементина разбрала от камериерката си Пина, която пък го била научила от Йоланда, гувернантката на маестро Каталдо Барбера, че известният цигулар, който живееше в апартамента над нейния, имал големи проблеми с данъците си. Тогава поговорила със сина си, който работеше в данъчната служба на Монтелуза, и проблемът, породен на практика заради някакво недоразумение, бил разрешен. Десетина дни след това гувернантката Йоланда й донесла бележка: „Уважаема госпожо, за да ви се отблагодаря поне отчасти, всяка петъчна сутрин от девет и половина до десет и половина ще свиря за вас. Ваш предан: Каталдо Барбера“.

И така, всяка петъчна сутрин госпожата се обличаше подобаващо, за да отдаде на свой ред почит на маестрото, и отиваше да се настани в нещо като холче, където звукът се чуваше най-добре. А маестрото от горния етаж точно в девет и половина засвирваше със своята цигулка.

Във Вигата всички знаеха за съществуването на маестро Каталдо Барбера, но малцина го бяха виждали лично. Син на железничар, бъдещият маестро се родил във Вигата преди шейсет и пет години, но напуснал градчето, ненавършил десет години, защото преместили баща му в Катания. За кариерата му жителите на Вигата научили от вестниците. Каталдо Барбера учил цигулка и за кратко станал концертиращ музикант с международна известност. Необяснимо защо, но на върха на славата си се беше оттеглил във Вигата, където си беше купил апартамент и живееше като доброволен затворник.

— Какво свири? — попита Монталбано.

Госпожа Клементина му подаде един лист на квадратчета. Маестрото имаше навика да изпраща на госпожата ден преди концерта написаната с молив програма. Изпълненията за този ден бяха „Испански танц“ от Сарасате и „Скерцо-тарантела“, опус шестнайсет, от Виенявски. Когато концертът свърши, госпожа Вазиле Коцо взе телефонната слушалка и набра някакъв номер, постави вилката на поставката и започна да ръкопляска. Монталбано сърдечно се присъедини към нея. Не разбираше нищо от музика, но в едно беше сигурен, а именно че Каталдо Барбера е голям изпълнител.

— Госпожо — подхвана комисарят, — зад посещението ми се крие личен интерес, нуждая се да ми направите услуга.

Продължи, като й разказа всичко онова, което му се беше случило предишния ден. Катастрофата, объркването на погребенията, нелегалното нощно посещение във виличката, откриването на трупа. В края на разказа си комисарят се подвоуми, защото не знаеше как да формулира молбата си.

Госпожа Клементина, която от време на време се забавляваше, но и вълнуваше, го окуражи:

— Хайде, комисарю, не се безпокойте. Какво искате от мен?

— Бих желал да направите анонимно телефонно обаждане — каза на един дъх Монталбано.

От десетина минути вече се беше върнал в стаята си, когато Катарела му прехвърли обаждането на господин Латес 2 2 От latte — мляко (итал.). — Б.пр. , шеф на кабинета на началника на полицията.

— Скъпи Монталбано, как сте? Как вървят нещата?

— Добре — отвърна лаконично Монталбано.

— Радвам се, че ви намирам в добро здраве — каза шефът на кабинета, така че да не опровергае прякора си Мляко и мед, който някой му беше лепнал заради неговата сладникавост, която обаче беше опасна.

— На вашите заповеди — насърчи го Монталбано.

— И така. Няма и четвърт час, откакто някаква жена се обади в централата на дирекцията на полицията, искайки да говори лично с господин началника. Настояваше много. Той обаче беше зает и ме натовари да я изслушам. Жената беше обзета от истерия и крещеше, че в някаква виличка в местността Три фонтана е било извършено престъпление. След това затвори телефона. Началникът моли за всеки случай да отидете там и след това да му докладвате. Госпожата каза също, че виличката лесно се разпознава, защото пред нея има спряно зелено туинго.

— О, боже! — каза Монталбано, започвайки да рецитира ролята си от второ действие, тъй като госпожа Клементина Вазиле Коцо вече беше изиграла блестящо своята.