Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

— Какво има? — попита, изпълнен с любопитство, господин Латес.

— Това е изключително съвпадение! — каза Монталбано с удивен глас. — След това ще ви докладвам.

— Ало? Комисар Монталбано съм. Със съдебния следовател Томазео ли говоря?

— Да. Добър ден. Слушам ви.

— Господин Томазео, шефът на кабинета на началника на полицията току-що ме информира, че е получил анонимно обаждане, в което са доложили за престъпление в малка вила на територията на Вигата. Нареди ми да отида и да хвърля един поглед. Отивам.

— Не мислите ли, че става въпрос само за някаква недодялана шега?

— Всичко е възможно. Държа да ви осведомя, зачитайки изцяло вашите неотменни прерогативи.

— Разбира се — каза удовлетворено съдебният следовател Томазео.

— Имам ли позволение да действам?

— Естествено. И ако там наистина е извършено престъпление, незабавно ме уведомете и ме изчакайте да дойда.

Обади се на Фацио, Гало и Галуцо и им каза, че трябва да отидат с него в местността Три фонтана, за да проверят дали е извършено убийство.

— Това същата виличка, за която ми поискахте сведения, ли е? — попита смаяно Фацио.

— Онази същата, пред която се ударихме в туингото ли? — повдигна въпроса Гало, гледайки смаяно началника си.

— Да — отговори им и на двамата комисарят, приемайки смирен вид.

— Ех, какъв нос имате вие! 3 3 Алюзия с Пинокио, чийто нос става все по-дълъг след всяка негова лъжа. — Б.пр. — възкликна с възхищение Фацио.

Едва потеглили, и Монталбано вече беше отегчен от фарса, който след малко щеше да се наложи да разиграва, преструвайки се на удивен пред гледката с трупа. Отегчен заради времето, което щяха да му загубят съдебният следовател, съдебният лекар, криминолозите, които бяха способни да се забавят с часове, преди да пристигнат на местопрестъплението. Затова реши да засили темпото.

— Подай ми мобилния телефон — каза на Галуцо, който седеше пред него. На мястото на водача, естествено, седеше Гало.

Набра номера на съдебния изпълнител Томазео.

— Монталбано съм. Господин съдебен следовател, оказа се, че анонимното обаждане не е никаква шега. За съжаление, във виличката намерихме труп от женски пол.

Реакциите на хората, които пътуваха с него в колата, се оказаха различни. Гало започна да криволичи с колата, навлезе в насрещната лента и се изпречи срещу камион, натоварен с железни пръти, избогохулства и се върна отново в своята лента. Галуцо подскочи, опули очи, изви се върху облегалката и погледна началника си със зяпнала уста. Фацио видимо се вцепени и се вторачи пред себе си безизразно.

— Идвам веднага — каза съдебният следовател Томазео. — Кажете ми точно къде се намира виличката.

Все по-отегчен, Монталбано подаде мобилния телефон на Гало.

— Обясни му добре къде се намира. След това уведоми доктор Паскуано и криминолозите.

Фацио заговори едва когато колата им спря зад зеленото като бутилка туинго.

— Бяхте ли си сложили ръкавици?

— Да — каза Монталбано.

— За всеки случай, за по-голяма сигурност, сега, като влезем, пипайте навсякъде с голи ръце, за да оставите колкото е възможно повече отпечатъци.

— Вече съм помислил и за това — каза комисарят.

След бурята от нощес от бележката, пъхната под чистачката, не беше останало почти нищо и цифрите на телефонния номер се бяха изтрили от водата. Монталбано не я извади.

— Вие двамата огледайте тук долу — каза комисарят на Гало и Галуцо.

А той, последван от Фацио, се качи на горния етаж. Под електрическата светлина тялото на мъртвата не му направи такова впечатление както предната нощ, когато я беше видял под оскъдната светлина на фенерчето си — изглеждаше не толкова истинско, макар и да не беше изкуствено.

Синкавобелият вцепенен труп приличаше на гипсовите макети на жертвите от изригналия в Помпей вулкан. Както беше със забита по очи глава, се оказваше невъзможно да зърне лицето й. Съпротивата й, преди да умре, трябва да е била ожесточена, тъй като по раздрания чаршаф бяха разпръснати руси кичури, а по раменете й, точно под тила, се набиваха на очи синкавите следи от подкожни кръвоизливи. Изглежда, убиецът е вложил цялата си сила, за да я принуди да наведе лицето си до такава степен, че то да потъне в матрака, без повече към него да може да премине дори струйка въздух.

От долния етаж се качиха Гало и Галуцо:

— Долу всичко изглежда наред.

Добре де, изглеждаше като макет, но си оставаше убита гола млада жена, в поза, която изведнъж му се стори непоносимо безсрамна — изнасилена неприкосновена интимност, осквернена от осемте полицейски очи. Като че ли с това искаше да върне поне малка част от личното й достойнство, затова попита Фацио: