Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

— Казаха ли ти как се казва?

— Да. Ако е госпожа Ликалци, казвала се е Микела.

Отиде в банята, вдигна от земята розовата хавлия, занесе я в спалнята и покри тялото.

Слезе на партера. Ако беше успяла да се избави, Микела Ликалци щеше да има още работа по подреждането на вилата.

В единия ъгъл на хола бяха подпрени два навити на руло килима, диванът и фотьойлите все още бяха във фабричната си целофанена обвивка, а малката масичка, чиито крака стърчаха във въздуха, беше поставена върху един все още неразопакован кашон. Единственото нещо, което изглеждаше подредено, беше шкафчето със стъклени витрини, в което бяха разположени в перфектен ред обичайните предмети за показване — две стари ветрила, няколко керамични статуетки, затворен калъф за цигулка и много красиви колекционерски раковини.

Първи пристигнаха онези от отдел „Криминология“. Началникът на полицията Бонети-Алдериги беше сменил Якомуци, стария шеф на групата, с младия господин Аркуа, прехвърлен от Флоренция. Якомуци, още преди да стане шеф на отдел „Криминология“, беше нелечим ексхибиционист, който винаги бързаше пръв да се покаже в някаква поза пред фотографите, операторите и журналистите. Монталбано, вземайки го на подбив, както често правеше, го наричаше Пипо Баудо 4 4 Пипо Баудо (р. 1937 г.) — италиански телевизионен водещ. — Б.пр. . В края на краищата вярваше малко в приноса на научните изследвания при разследването. Поддържаше тезата, че интуицията и разумът рано или късно щяха да стигнат до истината, без подкрепата на микроскопи и анализи. За Бонети-Алдериги това беше истинска ерес и той бързо се отърва от нея. Вани Аркуа беше пълно подобие на Харолд Лойд 5 5 Харолд Лойд (1893–1971) — американски актьор и продуцент. — Б.пр. , винаги с разрошени коси, обличаше се като разсеяните учени от кинолентите през трийсетте години и изпитваше култ към науката. Монталбано му се дразнеше много, а Аркуа му отвръщаше със същата сърдечна антипатия. Онези от „Криминология“ пристигнаха в комплект с две коли, които се движеха с пуснати до дупка сирени, все едно се намираха в Тексас. Бяха осем души, всичките цивилни. Най-напред свалиха от багажниците сандъците и касетките, приличаха на хора от снимачна площадка. Когато Аркуа влезе в хола, Монталбано дори не го поздрави, а само с палец му направи знак, че това, което ги интересува, се намира на горния етаж.

Все още не се бяха качили всички, когато Монталбано чу гласа на Аркуа:

— Извинете, комисарю, но бихте ли дошли за момент?

Той не си даде много зор. Когато стигна в спалнята, усети как погледът на шефа на отдел „Криминология“ го прониза.

— Когато открихте трупа, той така ли беше?

— Не — каза безразлично, без никаква емоция Монталбано. — Беше гол.

— И откъде взехте тази хавлия?

— От банята.

— За бога, върнете всичко както е било преди това! Нарушили сте картината на местопрестъплението! Това е много неприятно!

Монталбано, без да продума, се приближи до трупа, взе хавлията и я метна върху ръката си.

— Ама че задник, момчета!

Проговорилият беше фотографът на „Криминология“, приличаше на гнусен папарак с риза извън панталоните.

— Заповядай, ако искаш — каза му комисарят. — И без това вече е в подходяща поза.

Фацио, който познаваше опасността, която често се криеше зад контролираното спокойствие на Монталбано, направи крачка към него. Комисарят погледна в очите Аркуа:

— Разбра ли защо съм го направил бе, лайнар? — и излезе от стаята. В банята набързо изми лицето си, хвърли на пода хавлията приблизително където я беше намерил, и се върна в спалнята.

— Ще бъда принуден да съобщя на началника на полицията — каза му с леден тон Аркуа.

Гласът на Монталбано обаче беше по-леден от неговия с десет градуса:

— Вие с него се разбирате много добре.

— Комисарю, аз, Гало и Галуцо ще излезем навън да изпушим по една цигара. И без това само дразним тези от „Криминология“.

Монталбано дори не отговори, беше се вглъбил в някаква своя мисъл. От хола се качи отново на горния етаж, огледа стаичката и банята.

На партера вече беше проучил внимателно, но без да намери онова, което го интересуваше. За всеки случай се показа за миг в спалнята, окупирана и обърната наопаки от криминолозите, и провери за онова, което му се стори, че беше видял преди това.

Навън пред малката вила дори и той си запали цигара. Фацио току-що беше приключил да говори по мобилния телефон.