Андреа Камиллери - Гласът на цигулката

— Вижте, господин съдебен следовател, не е имало взлом. Твърде необичайно е гола жена да отиде да отвори вратата на дома си пред някакъв маниак и да го приеме в спалнята си.

— Що за разсъждения! Може да си е дала сметка, че този мъж е маниак, едва когато… Добре ли се изразих?

— Аз бих се ориентирал към престъпление, което е извършено под влияние на страстта — каза Монталбано, който започваше да се забавлява.

— А защо не? А защо не? — захапа въдицата Томазео, почесвайки се по брадата. — Трябва да се има предвид, че анонимното обаждане е направено от жена. Измамената съпруга. Впрочем знаете ли как да се свържете със съпруга на жертвата?

— Да. Сержант Фацио има неговия телефонен номер — отговори му комисарят, чувствайки как сърцето му се свива. Мразеше да съобщава лоши новини.

— Дайте ми го. Аз ще се погрижа — каза съдебният следовател.

Николо Томазео носеше злощастия от всякакъв тип. Може би беше някакъв „гарван“.

— Може ли да я изнасяме? — попитаха онези от линейката, влизайки в стаята.

Мина още час, когато хората от „Криминология“ приключиха работата и си тръгнаха.

— А сега какво ще правим? — попита Гало, който, изглежда, си беше втълпил този въпрос.

— Затваряй вратата и да се връщаме във Вигата. Толкова ми се яде, че не виждам от глад — каза комисарят.

Домашната помощница Аделина му беше оставила в хладилника истински деликатес — коралов сос, направен от яйца на лангуста и морски таралежи, за да си подправи спагетите. Сложи водата на огъня и докато чакаше, се обади на приятеля си Николо Дзито, журналист от „Свободна мрежа“, една от двете частни телевизии, които имаха седалище в Монтелуза. Другата, „Телевигата“, за чиято информационна емисия отговаряше зетят на Галуцо, имаше проправителствена насоченост, независимо кое беше правителството. Така че с министерския съвет, който управляваше в момента, и заради това, че „Свободна мрежа“ винаги е била ляво ориентирана, двете локални телевизии щяха досадно да си приличат, ако не беше бистрата и иронична интелигентност на червения, но не само като цвят на косата, а и като идеи Николо Дзито.

— Николо? Монталбано съм. Извършено е убийство, но…

— … не трябва да казвам, че ти си ме уведомил.

— Анонимно позвъняване. Женски глас се е обадил тази сутрин в дирекцията на полицията в Монтелуза, казвайки, че в малка вила в местността Три фонтана е извършено убийство. Оказа се вярно, жертвата е млада, красива и гола жена.

— Ама че работа!

— Казвала се е Микела Ликалци.

— Имаш ли снимка?

— Не. Убиецът е отмъкнал чантата и дрехите й.

— И защо?

— Не знам.

— Тогава откъде знаете, че е точно Микела Ликалци? Някой разпознал ли я е?

— Не. Търсим съпруга й, който е в Болоня.

Дзито го разпита за още подробности и той го осведоми.

Водата завря и сложи макароните в нея. Звънна телефонът, за миг се поколеба, несигурен дали да се обади, или не. Опасяваше се да не е някой дълъг разговор, който да не може лесно да прекъсне и да изложи на риск точните минути за варене на спагетите. Щеше да е голяма катастрофа да разхищава кораловия сос за преварени спагети. Реши да не отговори. Дори за да избегне опасността позвъняванията да помрачат ведростта на необходимата за случая нагласа и да се наслади изцяло на сосчето, изключи телефона.

След час, удовлетворен от себе си и готов да отвърне на атаката на света, включи апарата. Наложи му се веднага да вдигне слушалката:

— Ало.

— Ало, комисерийо? Вие, ама вие лично и пирсонално ли сте?

— Пирсонално, Катаре. Какво има?

— Има, че се обади съдебният следовател Толомео.

— Томазео, Катаре, но няма значение. Какво искаше?

— Да говори пирсонално с вас, пирсонално. Обажда се поне, поне четири пъти. Каза така, да му се обадите вие лично.

— Добре.

— Ах, комисерийо, трябва да ви изкомуникирам едно нещо от крайна важност. Обади ми се от дирекцията на полицията в Монтилуза комисарят господин, който се казва Тонтона.

— Тонтона.

— Как се казва, се казва. Това е. Той каза, че аз трябва да посещавам един конкурс по информатизъм. Вие какво ще кажете?

— Доволен съм, Катаре. Посещавай този курс, така ще се специализираш. Ти си подходящият човек за информатизма.

— Благодаря, комисерийо.

— Ало, господин Томазео? Монталбано съм.

— Комисарю, няколко пъти ви търсих.

— Извинете ме, но имах много работа. Спомняте ли си разследването за намереното преди седмица тяло във водата? Струва ми се, че надлежно ви уведомих.