Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

Като премина през вратата на полицейското управление, потъна в някаква необичайна тишина. Възможно ли е да си бяха отишли, въпреки че им беше казал да изчакат завръщането му? Бяха там обаче — Мими, Фацио, Гало, всеки седнал на мястото си с мрачна физиономия като след поражение. Извика ги в кабинета си.

— Искам да ви споделя нещо. Фацио трябва да ви е казал как протекоха нещата между мен и Балдучо Синагра. Добре де, не ми ли вярвате? Трябва да ми повярвате, защото никога не съм ви разказвал големи небивалици. Още от първия момент разбрах, че искането на Балдучо да бъде арестуван Япикину, защото в затвора ще бъде на по-сигурно място, нещо не се връзваше.

— Тогава защо го взе под внимание? — попита Ауджело, изпълнен с желание за спор.

— За да видя какво цели. И да противодействам на плана му, ако успеех да го разбера. Разбрах го и предприех правилната контраатака.

— Коя? — попита този път Фацио.

— Да не стане официално намирането на трупа на Япикину. Балдучо искаше точно това — да го открием, създавайки му едновременно с това и алиби. Тъй като трябваше да заявя пред прокурора, че намерението на Балдучо е било да ни го предостави да го заловим жив и здрав.

— Може би и ние, след като Фацио ни обясни — подхвана отново Мими, — стигнахме до същото заключение като теб, а именно че Балдучо е накарал да убият внука му. Но защо?

— Засега не е ясно. Все нещо рано или късно ще излезе наяве. За всички нас случаят приключва дотук.

Вратата се блъсна в стената с такава сила, че стъклата на прозорците се раздрънчаха. Всички подскочиха. Естествено, беше Катарела.

— Ааа, комисерийо, комисерийо! Току-що ми се обади Чико де Чико! Има развитие! И е успял! Записах номера на това листченце. Четири пъти Чико де Чико ми каза да му го повторя!

Остави половин лист от тетрадка с квадратчета на бюрото на комисаря и каза:

— Моля за извинение, че блъснах вратата.

Излезе. И затвори вратата, тряскайки я толкова силно, че пукнатината в мазилката близо до дръжката й се разшири още малко.

Монталбано прочете написаното и погледна Фацио.

— Имаш ли подръка номера на колата на Нене Санфилипо?

— Кой? На пунтото или на дуото?

Ауджело беше наострил слух.

— На пунтото.

— Неговия го знам наизуст: BA 927 GG.

Без да каже нито дума, комисарят подаде листчето на Мими.

— Отговаря — каза Мими. — Ама какво означава това? Би ли ни го разтълкувал?

Монталбано започна да им обяснява, разказа как е научил за спестовната книжка в Пощенска банка и за депозираните там пари, как, правейки това, което му беше подсказал самият Мими, прегледал снимките от екскурзията в Тиндари и открил как след автобуса се движи едно пунто, залепено за него, и как е занесъл в криминологията в Монтелуза снимката, за да я увеличат. През цялото време, докато говореше, Ауджело не промени изпълненото си със съмнение изражение.

— Ти вече си го знаел? — каза.

— Какво съм знаел?

— Че колата, която е следвала автобуса, е била тази на Санфилипо. Знаел си го още преди Катарела да ти даде листчето.

— Да — призна си комисарят.

— И кой ти го каза?

„Едно дърво, едно сарацинско маслиново дърво“ — щеше да е правилният отговор, но на Монталбано не му достигна кураж да го изрече и само каза:

— Интуиция.

Ауджело предпочете да запази мълчание, а след малко каза:

— Това означава, че между убийствата на семейство Грифо и това на Санфилипо има тясна връзка.

— Все още не можем да го докажем — противопостави се комисарят. — Имаме само една сигурна улика — че колата на Санфилипо е следвала автобуса, в който са били семейство Грифо.

— Беба също каза, че господин Грифо често се е обръщал назад, за да гледа пътя. Очевидно е искал да се увери, че колата на Санфилипо продължава да е след тях.

— Съгласен съм. А това ни подсказва, че между Санфилипо и семейство Грифо е имало връзка. Но толкова, трябва да спрем дотук. Възможно е Санфилипо да е накарал семейство Грифо да се качат в колата му на връщане, в последната отсечка преди пристигането им във Вигата.

— И не забравяй, Беба каза, че точно Алфонсо Грифо е поискал от шофьора да отбие на тази непредвидена спирка. Което означава, че са се били уговорили предварително.

— Отново съм съгласен. Но това не ни отвежда към заключението, че Санфилипо е очистил собственоръчно семейство Грифо и на свой ред е бил застрелян след убийството на старците. Хипотезата, че е убит заради ревност, все още е валидна.