Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

Сградата на пощата се намираше на няколко крачки от полицейското управление. Отвратително здание, защото строителството му е започнало през четирийсетте години, когато е господствала ликторската или фашистката архитектура, но довършено след войната, когато вкусовете вече са били променени. Кабинетът на господин директора беше на втория етаж, в дъното на абсолютно безлюден и празен коридор, който плашеше със своята самота и изоставеност. Почука на врата, на която имаше пластмасова правоъгълна табела с надпис „Директор“. Под нея имаше лист, на който беше изобразена цигара с две червени кръстосани линии отгоре. Отдолу пишеше: „Пушенето строго забранено“.

— Влезте!

Монталбано влезе и първото нещо, което видя, беше един истински лозунг на стената, който повтаряше: „Пушенето строго забранено“. „Или ще си имате работа с мен“ — сякаш казваше президентът на републиката, който пък гледаше мрачно от своя портрет под лозунга.

Още по-надолу имаше кресло с висока облегалка, на което седеше директорът, кавалер Атилио Мораско. Пред кавалер Мораско имаше огромно бюро, цялото отрупано с книжа. Господин директорът беше джудже и приличаше на покойния крал Виктор Емануил Трети с късо подстриганите си коси, които правеха главата му да изглежда като тази на Умберто Първи, а увисналите му мустаци бяха същите като на горепосочения крал джентълмен. Комисарят изпита абсолютното усещане, че се намира пред един от наследниците на Савойската династия, копеле като многото други, които беше посял кралят джентълмен.

— Вие от Пиемонт ли сте? — му дойде на устата да попита.

Директорът се удиви.

— Не, защо? От Комитини съм.

Може да е от Комитини, Патерно или от Рафадали, но Монталбано не се отказа от идеята, която му хрумна.

— Вие сте комисар Монталбано, нали?

— Да. Обади ли ви се заместник-прокурорът Томазео?

— Да — потвърди директорът с неохота. — Но едно телефонно обаждане е само едно телефонно обаждане. Разбирате ме, нали?

— Естествено, че ви разбирам. За мен например „Розата е роза е роза е роза“.

Кавалер Мораско не се впечатли от известната фраза на Щайн 18 18 Гертруд Щайн, американска писателка (1874–1946). — Б.пр. .

— Виждам, че сме на едно и също мнение.

— В какъв смисъл, извинете?

— В смисъл че думите летят, а написаното остава.

— Бихте ли ми обяснили по-добре?

— Разбира се. Заместник-прокурорът Томазео ми се обади, казвайки ми, че сте упълномощен да разгледате спестовната книжка към Пощенска банка на покойния господин Алфонсо Грифо. Съгласен съм, считам го като предизвестие. Но докато не получа искане или подписано пълномощно, не мога да позволя да получите достъп до банковата тайна.

Комисарят страшно се нервира при тези думи и само миг го делеше от това да излезе от кожата си.

— Ще мина отново.

И понечи да стане. Директорът го спря с жест.

— Почакайте… Би трябвало да има някакво разрешение. Бихте ли се легитимирали пред мен?

Опасността да излезе от кожата си стана още по-голяма. С едната си ръка Монталбано се хвана за стола, на който седеше, а с другата му показа картата си.

Копелето Савоя дълго я разглежда.

— След обаждането на заместник-прокурора предположих, че ще се втурнете насам. Затова подготвих една декларация, в която се казва, че ме освобождавате и разтоварвате от всякаква отговорност, трябва само да я подпишете.

— С удоволствие ще ви разтоваря — каза комисарят.

Подписа декларацията, без да я чете, и прибра в джоба картата си. Кавалер Мораско се изправи.

— Почакайте ме тук. Необходими са десетина минути.

Преди да излезе, се обърна и посочи към портрета на президента на републиката.

— Видяхте ли?

— Да — каза учудено Монталбано. — Това е Чампи 19 19 Карло Чампи, президент на Италия от 1999 до 2006 г. — Б.пр. .

— Нямах предвид президента, а това, което е написано отгоре. Заб-ра-не-но пу-ше-не-то. Моля ви да не се възползвате от отсъствието ми.

Веднага щом директорът затвори вратата, го обзе свирепо желание да запали цигара. Но беше забранено, при това съвсем правилно, защото, както е известно, пасивното пушене предизвиква милиони смъртни случаи, докато смогът, въглеродният двуокис и оловото в бензина — не. Стана, излезе, слезе на партера и видя, че трима служители пушеха, застана на тротоара и изпуши две цигари една след друга, влезе, служителите, които пушеха, сега вече бяха четирима, изкачи се по стълбите, премина по пустия коридор, без да почука, отвори вратата на кабинета на директора и влезе. Кавалер Мораско седеше на мястото си. Погледна го с пренебрежение, поклащайки глава. Монталбано се приближи до стола си със същото виновно изражение, както когато отиваше със закъснение на училище.