Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

Камерата беше неподвижна, като омагьосана от самата картина, която заснемаше. Непознатата лежеше на чаршафа и възглавниците, чувствайки се отпусната и напълно удобно там, където се намираше. Истинска жена за леглото.

— Тази ли е, за която си мислеше, докато четеше писмата?

— Да — отговори Ауджело.

Мими беше успял само с една сричка да изрази целокупната гордост на света.

— Как успя да го направиш? Май ми каза, че си я виждал мимоходом няколко пъти. И винаги облечена.

— Виж, в писмата си Нене я описва, рисува я с думи. Напротив, не прави картина, а гравюра.

Защо ли въпросната жена предизвикваше в мисълта асоциации с изкуството?

— Например — продължи Мими — говори за диспропорцията между дължината на краката и тази на торса й, който, погледни го добре, в съотношение с тях би трябвало да е малко по-дълъг от това, което е. След това описва прическата, формата на очите й…

— Разбрах — отсече Монталбано, обзет от прилив на завист.

Нямаше съмнение, че Мими има набито око за жените.

Междувременно камерата се беше фокусирала върху стъпалата на жената, след това много бавно се спусна по тялото й, с кратки забавяния върху пубиса, пъпа, зърната на гърдите и се спря върху очите й.

Възможно ли беше зениците на жената да бяха разпалени от някаква вътрешна светлина, толкова силна, че да превърне сияйния й поглед в хипнотична фосфоресценция? Каква беше тази жена, опасно нощно животно? Погледна по-добре и се успокои. Не, това не бяха очи на вещица, в зениците й се отразяваше блясъкът от използваните от Нене Санфилипо прожектори, за да освети по-добре сцената. Камерата се отмести върху устата й. Устните й — като два пламъка — заемаха цялата картина, движеха се, притваряха се, а котешкото крайче на езика й надзърна през тях, обиколи първо горната, а след това и долната й устна. Нямаше никаква вулгарност в това, но двамата мъже, които я гледаха, останаха зашеметени от неудържимата чувственост на този жест.

— Върни назад и пусни звука докрай — каза внезапно Монталбано.

— Защо?

— Каза нещо, сигурен съм в това.

Мими изпълни. Кадърът с устата едва се беше показал, когато мъжки глас промърмори нещо неразбираемо.

— Да — отговори отчетливо жената. И започна да облизва с език устните си.

И така, звук имаше. Рядко, но го имаше. Ауджело го остави силно увеличен.

След това камерата се спусна по врата й, докосна го като гальовна ръка от ляво надясно и от дясно наляво, отново и отново, милувка, предизвикваща спазми. В действителност чу се, че тя издаде леко стенание.

— Морето е — каза Монталбано.

Мими го погледна смаяно, повдигайки с мъка очите си от екрана.

— Какво?

— Постоянният и ритмичен шум, който се долавя. Не е типичното шумолене, което се чува като фон. Това е шумът на морето, когато е леко бурно. Къщата, където снимат, е точно на брега на морето, като моята.

Този път погледът на Мими се изпълни с възторг.

— Какво набито ухо имаш, Салво! Ако това е шумът на морето, тогава знам къде са направили този запис.

Комисарят се надвеси напред, взе дистанционното и върна лентата.

— Ама как така? — започна да протестира Ауджело. — Няма ли да продължим? След като ти казах, че я гледах с прескачане!

— Ще я видиш изцяло, когато станеш добро дете. Междувременно, в състояние ли си да направиш обобщение на онова, което си успял да видиш?

— Продължава така: бюст, пъп, коремче, венерин хълм, бедра, крака, ходила. След това тя се обръща и той я заснема в пълен план отзад. Накрая тя се връща към позата си по гръб, поляга още по-добре, слага си възглавницата под задника и отваря крака, колкото е достатъчно камерата да…

— Добре, добре — прекъсна го Монталбано. — И нищо друго ли не се случва? Мъжът изобщо ли не се вижда?

— Изобщо. И нищо друго не се случва. Затова ти казах, че не е порнографска работа.

— Не?

— Не. Този запис е ода на любовта.

Мими имаше право и Монталбано не му отвърна.

— Искаш ли да ми представиш госпожата? — попита.

— С истинско удоволствие. Казва се Ваня Титулеску, на трийсет и една години, румънка.

— Бежанка?

— В никакъв случай. В Румъния баща й е бил министър на здравеопазването. Тя самата е дипломиран лекар, но тук не практикува. Бъдещият й съпруг вече е бил знаменитост в своята област, когато е поканен в Букурещ за цикъл от лекции. Влюбват се, или поне той се влюбва в нея, довежда я в Италия и се женят. Въпреки че е с двайсетина години по-възрастен от нея. Момичето обаче се е възползвало незабавно от възможността.