Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

— Вярно е.

— Но ако го качиш на компютъра, това писмо губи всякаква стойност, може би не цялата си стойност, но по-голямата част. Губи дори и всякаква доказателствена стойност.

— Извинявай, но в какъв смисъл?

— Че дори и да искаш, не можеш да му направиш калиграфска експертиза. Но във всички случаи, да разполагаш с копие от писмото, набрано на компютъра, винаги е по-добре, отколкото нищо.

— Не те разбрах, извинявай.

— Да предположим, че връзката на Санфилипо е опасна, не като тези на Дьо Лакло 15 15 Шодерло дьо Лакло — френски писател, автор на романа „Опасни връзки“. — Б.пр. .

— Кой е този Дьо Лакло?

— Няма значение. Казах „опасна“ в смисъл че ако бъде разкрита, може да свърши отвратително, с убийство. Изглежда, Санфилипо си е мислил, че ако ги разкрият, предаването на автентичните писма би могло да им спаси живота. Накратко казано, той ги качва в компютъра си, а пакета с оригиналите оставя на видно място, готов за размяната.

— Което обаче не се е случило, тъй като оригиналните писма са изчезнали и той пак е бил убит.

— Така е. За едно нещо съм убеден, а именно че Санфилипо, въпреки знанието си, че рискува, заплитайки се в тази връзка, е подценил самия риск. Имам усещането, но е само усещане, обърни внимание, че не става въпрос само за евентуалното отмъщение на измамен съпруг. Но нека продължим напред. Казах си, ако Санфилипо се е лишил от възкресяващите спомените възможности, подсказани от саморъчно написаното писмо, възможно ли е тогава да не е държал нито една снимка или някакво изображение на любовницата си? И така се сетих за видеокасетите, съхранявани тук.

— И си дошъл да ги гледаш.

— Да, но забравих, че веднага щом се загледам в някой порнофилм, незабавно ми се доспива. Гледах тези записи с различни жени, направени лично от него. И не го мисля за толкова глупав.

— Какво значи това?

— Значи, че трябва да е взел някакви предохранителни мерки, за да избегне някой чужд човек веднага да открие коя е тя.

— Салво, може да е от умората, но…

— Мими, касетите са трийсет и трябва да бъдат изгледани всичките до една.

— Всичките?!

— Да, и ще ти обясня защо. Касетите са три вида. Пет са записани от Санфилипо и документират неговите деяния с пет различни жени. Единайсет са касетите с порно, които са купени отнякъде. Десет са с американски филми за домашно видео. Трябва, както ти казах, да се изгледат всичките.

— Все още не мога да разбера защо трябва да се губи цялото това време. В касетите, които се продават на пазара, има нормални или порнофилми и върху тях не може да се прави повторен запис.

— Тук грешиш. Може. Достатъчно е да обработиш касетата по определен начин, преди време ми го обясни Николо Дзито. Санфилипо може да е прибегнал към тази система: взема лентата на някой филм, откъде да знам кой, „Клеопатра“ например, оставя я да се върти четвърт час, след това я спира и започва да записва отгоре онова, което иска. Какво става? Става, че някой външен човек слага касетата във видеото, убеден е, че е „Клеопатра“, спира я, изважда я и слага друга. А всъщност точно там е онова, което са търсили. Ясен ли съм?

— Достатъчно — каза Мими. — Толкова, че да ме убеди да изгледам всички ленти. А дори и да ги превъртам напред на бързи обороти, със сигурност ще се окаже продължителна работа.

— Въоръжи се с търпение — беше коментарът на Монталбано.

Обу си обувките, завърза си връзките и си облече сакото.

— Защо се обличаш? — попита Ауджело.

— Защото си отивам вкъщи. Тук ще останеш ти. Впрочем теб те е осенила идеята коя може да е жената и си единственият, който може да я разпознае. Ако я откриеш в една от тези ленти, а аз съм сигурен, че ще я намериш, обади ми се по всяко време. Забавлявай се.

Излезе от стаята още преди Ауджело да има време да отвори уста.

Докато слизаше пеша по стълбите, чуваше на различните етажи как вратите предпазливо се открехват, защото наемателите на улица „Кавур“ 44 бяха останали будни, за да изчакат излизането на пламенната жена, която се беше „чукала“ с комисаря. Щяха само да си загубят нощта.

По пътя нямаше жива душа. От една врата излезе котка и му отправи мяучещ поздрав. Монталбано й отговори със: „Здравей, как си?“. Котката го хареса и го придружи цели две преки. След това се върна назад. Нощният въздух разсея сънливостта му. Колата му беше паркирана пред полицейското управление. Струйка светлина преминаваше под затворената му входна врата. Натисна звънеца и Катарела дойде да му отвори.