Андреа Камиллери - Екскурзия в Тиндари

Целият обем от документи, които разказваха историята на съществуването на семейната двойка Грифо, се свеждаше до почти нищожния килограм листове и листчета. Монталбано стоя до три часа, за да ги прегледа всичките. Изгубена нощ. Напъха отново книжата в чувала и отиде да си легне.

Обратно на това, от което се беше страхувал, кралските скумрии се покориха и оставиха храносмилателния процес без неочаквани и яростни реакции. Затова след спокоен и достатъчен сън успя да се събуди в седем. Постоя по-дълго от обичайното под душа. Там си преговори — дума по дума, мълчание след мълчание — целия диалог, който проведе с дон Балдучо. Искаше да е сигурен, че е разбрал двете послания, които старецът му беше внушил, преди да си тръгне. Накрая се убеди в правотата на своето тълкуване.

— Комисарю, исках да ви кажа, че господин Ауджело се обади преди половин час, каза, че ще мине оттук към десет — съобщи му Фацио. След това се изпъчи и зачака (както обикновено ставаше) неудържимо яростния изблик на Монталбано при новината, че заместникът му за пореден път закъсняваше. Но комисарят днес остана спокоен и дори се усмихна.

— Вчера вечерта, когато се върна тук, жената от Павия обажда ли се?

— Как не! Още три пъти, преди окончателно да загуби търпение.

Докато говореше, Фацио преместваше тежестта на тялото си от единия на другия крак, както когато на човек му се ходи по малка нужда, но е принуден да стиска. На Фацио обаче не му се пикаеше, само любопитството го изяждаше с парцалите. Не дръзваше обаче да отвори уста и да попита какво е казал Синагра на шефа му.

— Затвори вратата!

Фацио отскочи като пружина и заключи вратата, върна се назад и седна на ръба на един стол. С издадени напред гърди и ококорени очи изглеждаше като изгладняло куче в очакване стопанинът да му подхвърли някой кокал. Остана обаче леко разочарован от първия въпрос, който Монталбано му зададе.

— Познаваш ли свещеник, който се казва Саверио Кручила?

— Чувал съм да се споменава за него, но лично не го познавам. Знам само, че не е оттук, ако не греша, живее в Монтереале.

— Опитай се да научиш всичко, което се отнася за него, къде е къщата му, какви са навиците му, разписанието му в църквата, с кого се среща, какво се говори за него. Информирай се добре. След като си направил всичко това, а трябва да го свършиш до края на деня…

— Ще дойда при вас и ще ви докладвам.

— Грешен отговор. Нищо няма да ми докладваш. Започваш дискретно да го следиш.

— Комисарю, оставете на мен тази работа. Няма да ме види, дори и да му покарат очи на врата.

— Грешен отговор още веднъж.

Фацио се изуми.

— Комисарю, когато се следи дадено лице, правилото е то да не забележи. Иначе за какво следене става дума?

— В този случай нещата са различни. Отчето трябва да забележи, че ти го следиш. Дори трябва да направиш така, че да разбере, че си от моите хора. Виж, много е важно той да разбере, че си ченге.

— Такова чудо никога не ми се беше случвало!

— Всички останали в никакъв случай обаче не бива да разбират за следенето.

— Комисарю, може ли да бъда искрен с вас? Нищо, ама нищо не разбрах.

— Няма проблем. Не е нужно да разбираш, само прави това, което ти казвам.

Фацио придоби обидено изражение.

— Комисарю, нещата, които правя, без да разбирам, винаги ми се получават лошо. Последствията са ваша отговорност.

— Фацио, отец Кручила очаква да бъде следен.

— Ама защо, света Богородичке?

— Защото ще ни отведе на определено място. Принуден е обаче да го направи, все едно се случва без негово знание. Театър, станах ли ясен?

— Започвам да разбирам. И кой се намира на това място, на което иска да ни заведе отчето?

— Япикину Синагра.

— Ама че голям чатал!

— Този твой любезен евфемизъм ме кара да разбирам, че най-накрая си схванал важността на проблема — каза комисарят, говорейки като по книга.

Междувременно Фацио беше започнал да го гледа с подозрение.

— Как разбрахте, че този свещеник Кручила познава мястото, където се крие Япикину? Него го търси половината свят — комисията „Антимафия“, оперативно-следствената група, специалните части, отделът за издирване на укриващи се от правосъдието, и никой досега не е успял да го намери.

— Не съм открил нищо. Казаха ми го. По-точно, дадоха ми да разбера.

— Отец Кручила?

— Не. Балдучо Синагра.

Обстановката изглеждаше, сякаш започва лек земен трус. Фацио, чието лице пламтеше изцяло, се заклатушка, правейки крачка напред и две назад.