Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Морган сложи край на мислите му:

— Какво друго носиш в куфара? Случайно да имаш нещо подходящо за превръзка?

Каник се замисли. Носеше девет различни стрели, допълнителна тетива, плик с механични възли и туба с лепило, восък за тетивата, клещи за възлите и кърпа за почистване на мерника.

— Имам една кърпа — отвърна Каник.

— Ще стигне ли за превръзка на носа ми?

Каник погледна безформената буца, изгубила цвета на човешка кожа.

— Да.

Морган пак се надигна и отиде до куфара. Кърпата, жълта, мъхеста, приличаше на онези, с които се почистват стъклата на очилата.

— По раната ти ще полепнат влакънца — предупреди го Каник.

— Не ми дреме. Искам да го покрия с нещо. Усещам как въздухът влиза в раната, когато си мърдам главата. Не мога повече. Намерих и тиксо, и то ще ми послужи. Помагай! — подкани го той и размаха кърпата.

Каник се затрудни, но се постара максимално. С дебелите си пръсти сложи кърпата върху носа на Морган и откъсна тиксото със зъби. Получи се здрава превръзка.

— Изглежда добре — изкоментира той.

— Хайде да го отпразнуваме — пресипнало предложи Морган и грабна бутилката. — С чашка и с момиче часовете не се броят! — намигна той заговорнически на Каник.

Ерки спеше. Морган изглеждаше нелепо с жълтата кърпа на носа. Майката на Каник си слагаше такава кърпа на лицето, когато през първите слънчеви дни на пролетта се изтягаше на припек зад къщата. Така се предпазваше от изгаряне. Обикновено се печеше с разтворени крака, за да хване тен навсякъде. Каник я гледаше крадешком. Под банския й се виждаха тъмни, къдрави косъмчета. Там беше влизал полякът, оттам се бе родил и Каник. Не че майка му го бе казала в прав текст, но Каник го знаеше. Опита се да си спомни кога точно бе разбрал как се е появил на този свят, но не успя. Замисли се за Карстен и Филип. Дали го търсят из гората? Ами ако внезапно цъфнат тук, до къщата? Вероятно дори ще нахлуят вътре! Докато размишляваше, Каник поглеждаше изкосо към двамата мъже. Чудеше се за какво ли си говорят. Не проумяваше как така Ерки е заложник, щом държи револвер. Този факт обаче май никак не смущаваше Морган. Каник пое бутилката, отпи глътка и я подаде отново на Морган. В гърлото му вече не бушуваше пожар. Чувстваше се някак упоен. Тялото му изтръпна и натежа. Трябва да се махне оттук, преди да е заспал.

— Ще ме пуснеш ли да си ходя? — тихо помоли той, докато оглеждаше заспалия в ъгъла Ерки.

— Ерки ще реши — лаконично отсече Морган. — Той е господарят в тази къща, а сега спи. Бъде така добър да ми правиш компания. Мога да изкарам дълго с кюфте като теб — изломоти той.

Алкохолът замая силно и двамата. Морган вече не си спомняше какво прави тук и какви планове е кроил. Тихата стая му допадаше. Изненадващо вътре цареше сумрак, докато навън печеше ярко слънце. Морган слушаше с удоволствие дишането на Ерки, долитащо откъм шкафа. Човек не бива нито да прави планове, нито да спазва срокове, а да си лежи тихо и кротко и да остави мислите си да се реят. Дебелото хлапе до него се бе отпуснало на пода. Отвън не се чуваше нито звук. Сякаш птиците не пееха, дърветата не шумоляха. Уискито беше на привършване. Морган осъзна, макар и неясно, че след няколко часа ще изтрезнее. Рано или късно ще му се наложи да надигне натежалото си, трудно подвижно тяло от пода и да предприеме нещо. Нямаше представа какво. Разполагаше с пари, но силите му не стигаха да излезе от къщата и да се върне на шосето или да се опита да офейка. Нямаше приятели освен осъдения на затвор крадец, ограбил пощата. Той скоро излизаше на свобода. Двамата бяха съучастници — след обира Морган караше колата. Измъкнаха се на косъм от полицията и поеха в различни посоки веднага щом се озоваха на сигурно място. След два дни хванаха приятеля му и го обвиниха в кражба въз основа на записа от обира, излъчен и по телевизията. Глупакът имаше неплатени дългове и някой му бе отмъстил, като го беше издал. Междувременно той бе успял да скрие оръжието навътре в гората, но намериха парите непокътнати в апартамента му. Не издаде партньора си. Морган се възхити на постъпката му. Направо не можеше да повярва, че приятелят му е успял да устои на натиска и да понесе наказанието сам. Дотогава никой не бе правил подобен жест за Морган! Едва след време в душата му се прокрадна гузната съвест. Почувства се безкрайно задължен на този човек. А после дойде и лекият намек в стаята за посещения.

Когато ме пуснат, ще изляза без пукната пара. Ще ми помогнеш ли?