Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Майка ти жива ли е? — внезапно попита Морган. Извади стрелата на Каник от стената и я огледа.

— Май да — инатливо отвърна Каник.

— Я го чуйте само! — възкликна ехидно Морган. — Чак толкова ли си съсипан, момче? Не ми се преструвай, че не знаеш дали е жива, или не. Моята майка е жива. Пенсионирана е по болест. А сестра ми си има собствен салон за красота.

— Значи ще ти оправи носа.

— Престани с тази ирония. Тя се справя доста добре. Жива ли е майка ти, Каник?

— Да.

— На гърба на държавата?

— А?

— Питам те работи ли, или получава помощи?

— Не съм наясно.

— Праща ли ти пари?

— Само колети от време на време.

— Ще ти дам съвет за следващия ти рожден ден. Поръчай й да ти купи хапчета за отслабване.

Каник се замисли колко рядко вижда майка си. Тя идваше, когато Маргюн й се обадеше и започнеше да й натяква. Обикновено му носеше шоколад. Затрудняваше се да си спомни лицето й, защото почти не разговаряха. Майка му само го зърваше за миг, подскачаше от ужас при вида му и започваше да отстъпва заднишком. Изведнъж Каник се сети за една случка отпреди доста време, когато беше в четвърти клас. Дойде си от училище, спря на вратата и я погледна. Майка му изглеждаше по-различно. Косата й бе пораснала с трийсет сантиметра само за един ден, за няколкото часа, които бе прекарал на чина.

— Перука ли си сложи? — заекна той.

Тя остави рязко списанието си и го погледна неохотно.

— Не, това е истинска коса, прикрепена към моята.

— Какво?

От изненада Каник се отпусна слисан на стола до масата. Освен новата прическа майка му имаше и по-дълги нокти, лъскави, лакирани в наситеночервено като лъснат до блясък автомобил.

— Как така прикрепена? — полюбопитства той. — Залепена ли е?

— Да, ще издържи няколко седмици.

Бавно отметна назад косата си, за да му покаже колко здраво е прикрепена новата й грива, която й придаваше аристократична осанка. Излъчването й бе променено. Стойката й изглеждаше по-изправена, държеше се като кралица. Изкушението беше твърде голямо. Той се пресегна над масата, хвана най-външните руси кичури и ги дръпна. Не успя да ги отскубне, направо не беше за вярване.

— Идиот! — изкрещя тя и стана от масата. — Имаш ли изобщо представа колко са скъпи?

— Нали каза, че били залепени.

— Но трябваше да се опиташ да ги развалиш, нали?

— Кой ти направи прическата? — поинтересува се той.

— Фризьорът.

— Колко струва? — попита унило той.

— Иска ти се да знаеш, а? Не те засяга. Ти не печелиш пари.

— Не ми даваш джобни.

— За какво са ти? Никога не ми помагаш!

— Не си ме молила.

— Какво можеш да правиш? — Неочаквано се наведе напред над масата и го погледна предизвикателно. — Изобщо можеш ли да правиш нещо, Каник?

Той зачовърка с нокът капка засъхнало сладко върху покривката. Не му хрумваше нищо, ама абсолютно нищо. Не умееше да чете гладко, а в игрите на топка представляваше пълна трагедия. На дартс обаче нямаше равен. Реши да не споменава тази своя дарба.

По-късно майка му се мушна под душа, след като напъха новата си коса в найлонова шапка. Той се промъкна на пръсти и зарови из чантата й. Не се надяваше да намери вътре пари. Майка му не беше вчерашна и за разлика от Маргюн си вземаше портмонето и под душа. Но намери касовата бележка от фризьорския салон. Затрудни се при разчитането, но реши поне веднъж в живота си да положи усилие. Удължаване на коса и ноктопластика, цена две хиляди и триста крони. Каник едва не се задави. Нахлу в банята и дръпна завесата пред душа.

— С тези пари можеше да ми купиш велосипед! — изкрещя той. — Другите деца имат колелета!

Тя отскубна завесата от ръцете му и я намести. Продължи да се къпе.

— Косата расте от само себе си — продължи да вика Каник, — и то напълно безплатно!

— Не ми пипай нещата — извика му тя. — Имаш нужда от баща, който да те обуздава. Как да си намеря свестен мъж, ако приличам на вещица? Трябва да се понаглася. Заради теб го правя.

Каник виждаше очертанията на тялото й през полупрозрачната завеса. Със съвсем малко усилие би я измъкнал оттам. Хрумна му и възможността да отиде до мивката и да пусне студената вода, та от душа да потече вряла вода и майка му да се изгори. Но нямаше сили да й погоди такъв изтъркан номер. Изведнъж се почувства страшно изморен. Опря чело о коленете си и въздъхна. Огладня, нали двамата бегълци му бяха изяли шоколада. Пак се върна назад в спомените си. Веднъж се прибра у дома и от долапа под кухненския плот извади кутията с прах за отпушване на канали. Осени го внезапна, много щура идея. Отлично знаеше как действа прахът. Изсипваха малките кръгли, синьо-бели зрънца в канала за оттичане на водата, когато тръбата се запушеше. Впрочем тя постоянно беше запушена. При реакцията с водата от крана прахът се превръщаше в задушлив газ. Каник намери празна картонена кутия от мляко, изплакна я грижливо и я подсуши. Сипа вътре обилно количество от праха и се промъкна незабелязано в банята. Вдигна решетката над отточния канал под душа, сложи кутията с праха вътре и отново постави отгоре решетката. Никога няма да забрави виковете на майка си, когато тя влезе да се къпе. Пусна горещата вода и отровният газ изпълни цялата душкабина. Тя се втурна навън, докато кашляше и сипеше най-циничните ругатни от богатия си речник. Каник бе успял да конструира собствена газова камера!