Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Вече хич не ми пука — продължи той. — Все ми е тая какво ще се случи. Така или иначе някой ден всички ще умрем. Защо пък да не пукна в тази прашна съборетина.

Отново легна на дивана. Струваше му се, че бавно се разпада, а в тялото му гъмжи от летящи насекоми. Внезапно го обхвана странно равнодушие. Сигурно разсъдъкът му го напускаше.

— Ще подремна.

Ерки продължаваше да стои до прозореца. Опитваше се да си спомни каква е роклята й, но така и не успя да се сети дали е червена на зелени карета, или зелена на червени карета. Изобщо не съумяваше да я възстанови в ума си. Помнеше обаче плитката й и упоритото й изражение, докато скубеше глухарчетата от тревата. Причината беше съвсем проста: те й разваляха ливадата и трябваше да ги изкорени. После му извика с изпълнен със страх глас.

— Млъквай! — изкрещя той и се разтрепери.

— Извинявай, де — изморено отвърна Морган. — Исках само да те осведомя, че всъщност изобщо не ми пука какво ще стане с мен.

— Ще правя каквото си искам. Ти вече не можеш да ме командваш! — изкрещя Ерки и размаха заплашително вестник през прозореца срещу въображаем противник.

— Нали точно това казвам — промърмори Морган.

Катурна се на една страна, без да сваля ръката от носа си, закриваща го като щит.

— Когато се събудя, ще бъда много болен. Сигурно ще се наложи да слезеш до селото и да доведеш хора. Постъпи, както намериш за добре. Вече не ми пука. Обещах да намеря пари и го направих.

— Името ми е Ерки Петер Юрма. Отивам да си легна.

— Все ми е тая — прошепна Морган.

Ерки влезе в стаичката. Наведе се и порови под дюшека, докато намери револвера. Сложи го на кръста си. Вече беше подготвен.

После се сви на кълбо, мушна якето под главата си и потъна в непробуден сън.

— Каник има нужда от купа, която да чисти и лъска до блясък и да се похвали на майка си — решително заяви Маргюн. — Способен е да го постигне, много е добър. Стрелбата е единственият му талант.

Тя кимна два пъти, за да подчертае думите си.

Намираха се в кабинета й. Сейер се усмихна. Надяваше се Каник да спечели награда.

— Трудно ли му е да преодолее случилото се? — попита той и се взря като омагьосан в лицето й.

Маргюн не можеше да се нарече красавица. С високото си чело, набраздена кожа и набол мустак приличаше по-скоро на мъж. Гласът й беше нисък, но тя бе изпълнена с непоклатима вяра в доброто у човека и най-вече в младежите, поверени на грижите й. Положителната й нагласа към хората обагряше в червено жизненото й грубовато лице.

— Справя се чудесно или поне изглежда доста съсредоточен върху турнира по стрелба с лък. Така успява да се абстрахира от случилото се. Не забравяйте, че тези момчета са минали през какво ли не. Не е толкова лесно да ги извадиш от равновесие.

— Разбирам — кимна Сейер. — Разкажете ми за него.

Тя се настани по-удобно на скърцащия стол и се усмихна.

— Каник представлява типичният класически пример за инцидент. Той е резултат от липсата на характер и импулсивността на майка му. Тя така и не е имала възможност да се изгради като личност, доколкото съм осведомена. Точно като Каник и тя винаги е била в тежест на семейството си. Чувствала се е излишна. Всяко лято тук идват поляци за сезонната работа. Тя работела на бензиностанция, където те си купували евтини цигари и някое и друго порносписание, ако имали възможност да се поглезят. Тези мъже вероятно са й се сторили най-доброто за нея. Различни, екзотични. Тя ми довери, че се държали с нея много по-галантно, отколкото била свикнала. „Отнасяха се с мен като с дама, Маргюн“ — каза ми тя. Съвсем естествено е това да впечатли момиче, което не само отдавна е изгубило и последната капка невинност, но и се е отказало да скърби за нея. Един ден в бензиностанцията се появил бъдещият баща на Каник. От четири месеца не се бил прибирал у дома и позажаднял за разни неща. Напълно нормално — усмихна се опрощаващо тя. — Каник бил заченат в склада след края на работното време, сред касетки с чипс и кечета за чистене. На майката хич не й минало през ума да се разкайва, преди да усети, че е бременна. Като малък Каник бил много ревлив и тя открила как да го успокоява: с храна. Съвсем скоро ще разберете до какво е довело това нейно прозрение. Самата тя била твърде заета да намери любовта. В момента положението е същото. Не иска да гледа Каник. Не че има нещо против него, просто не осъзнава, че той е нейна отговорност. Приема раждането му като нежелана болест.

— Какви проблеми има Каник, та е настанен тук?