Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

— Дезинфекцирай раната с уиски — меко предложи Ерки. — Ще ти дам слиповете си за превръзка.

— Млъквай, чуваш ли! Мамка му, не издържам повече!

Внезапно Морган започна да търси револвера опипом из пирена, без да сваля другата ръка от носа си. Ерки забеляза оръжието в зеленината поради лъскавия му блясък. И двамата се спуснаха към него, но Ерки се оказа по-бърз. Взе го и го претегли в ръката си. Морган мигом се разтрепери. От гърлото му се изтръгнаха звуци на ужас и той се помъчи да се отдръпне заднишком в пирена. Брадичката му увисна и Ерки видя черните пломби в устата му. „Обезумелият от страх човек не е никак приятна гледка“ — помисли си Ерки. Вдигна револвера във въздуха и го запрати с всичка сила в езерото. Оръжието описа голяма дъга и цопна почти безшумно във водата.

— Гадно лайно такова!

Морган отново се отпусна безсилно на земята, обзет едновременно от облекчение и отчаяние.

— Защо не те застрелях! Трябваше вече отдавна да съм го направил! — Устните му трепереха. — Съжалявам, дето още в банката не ти светих маслото и не ти разпорих задника! Само за час може да настъпи пълен ад! Нужен ми е лекар! За кого, по дяволите, се смяташ?

— Аз съм Ерки Петер Юрма. Дошъл съм само на гости.

Морган продължаваше да хлипа. Представяше си как плътта му започва да гние, как отровената кръв плъзва по кръвоносните му съдове със скоростта на светлината и се влива право в сърцето му. Причерня му.

— Сложи слама там, където може да паднеш — поучително напомни Ерки и пое нагоре по пътеката.

Зад него се чу ревът на Морган:

— Недей да си тръгваш!

— Мухата, която не литва от трупа, попада с него в гроба — продължи Ерки, но все пак спря.

Никога не се бе случвало някой да го вика за помощ. Трогна се при вида на мъжа с разкървавения нос. Вече не му се струваше толкова жалък, не и по същия отвратителен начин.

— Кажи нещо, де! Помогни ми с раната! Вече няма да мога да се показвам пред хората — хленчеше Морган.

— Така е, ограбил си банка и полицията разполага с изключително добро описание на външността ти.

— Ще се качиш ли с мен до къщата?

— Да.

— Побързай, кърви.

— Защо е тази суетня? Няма пожар.

Ерки тръгна и отново се обърна. Морган се мъкнеше подире му, плюеше насъбралата се в устата му кръв и си прочистваше гърлото.

— Има вкус на мас — замислено отбеляза Ерки. — На неприятно сладникава мас като английските кренвирши.

— Проклет канибал! — подсмръкна Морган.

Легнал на дивана, Морган все още изглеждаше блед, но поне се беше поуспокоил. Ерки донесе бутилката с уиски. Покри с пръст отвора, та върху отхапания нос на Морган да капе като от пипета. Морган крещеше, сякаш го колеха. Ерки очакваше черепът му да се пръсне всеки момент.

— Стига, стига толкова! Искам да остане и за пиене — изхленчи Морган.

Ерки му подаде бутилката.

— Внимавай да не докоснеш раната с пръсти! Кой знае какво си пипал! Фантазията ми е бедна да си представя — сподели Морган.

Говоренето не му струваше усилие. Думите просто се лееха от устата му и се разлетяваха като пухчета от глухарче.

— Лошо ми е — простена Морган и отпи голяма глътка. Най-после се отпусна на дивана и затвори очи.

— Не е ли по-добре да му откъснем връхчето? — предложи Ерки. — И без това виси.

— За нищо на света! Лекарите вероятно ще успеят да го зашият.

Ерки го огледа. Отново бяха заедно в същата стая. Нямаше къде да отиде. Цареше тишина. Чуваше се единствено тежкото дишане на Морган. Нещо непознато, подобно на воал, се спусна върху тях от тавана. В стаята притъмня и стана по-прохладно. Морган вече не командваше парада. За учудване на Ерки спътникът му прие новата си роля с облекчение. Най-добре двамата да са равнопоставени. Сега ще могат да се поотпуснат, дори да поспят. През целия ден ги съпровождаха само неприятности и кавги. Ерки се нуждаеше от почивка, за да си събере мислите.

— Пусни радиото.

Морган говореше с леко потреперващия глас на болен, за когото се налага да се грижат. „Жалко за носа му — помисли си Ерки, — и преди си беше малък, а сега направо не се забелязва.“

— Време е за новините. Пусни радиото.

Ерки натисна всички копчета едно след друго, преди да успее да го включи. Засуети се, докато разбере откъде да го усили. После седна на пода и хвърли поглед към Морган. Приличаше на бебе, гушнало биберон, в случая — бутилка уиски. След музиката прозвуча гласът на говорителя — този път мъж:

— Във връзка с убийството на седемдесет и шест годишната Халдис Хурн полицията издирва двайсет и четири годишния Ерки Петер Юрма, изчезнал от психиатричната клиника „Пътеводителя“. Издирваният мъж е бил забелязан от наблизо играещо си момче и според местните жители е познавал жертвата. От полицията подчертават, че Юрма е издирван най-вече като свидетел по случая, и молят всички, които знаят нещо за него, да съобщят в най-близкото полицейско управление. Издирваното лице е с височина сто и седемдесет сантиметра, има дълга черна коса и последно е бил облечен в черни дрехи. Върви със силно изразено поклащане на тялото и носи колан с голяма месингова катарама.