Карин Фоссум - Който се страхува от мечки…

Навън цареше тишина и жега. От двете страни на пътя се разстилаха жълти нивя, докъдето ти видят очите. Отдалеч се задаваше девойка с детска количка. Тя забеляза черната, клатушкаща се фигура и осъзна, че е принудена да се размине с нея. Нямаше къде да свие встрани. Усети как тялото й се напрегна с приближаването на странния индивид. Мъжът се клатеше и си пробиваше път напред. От фигурата му лъхаше едновременно страх и агресивност. Тя реши да не го поглежда в очите, а само да мине покрай него възможно най-бързо, най-добре с равнодушно, надменно изражение. В никакъв случай не бива да издава страха си, защото той би подушил уплахата й като нападателно настроено куче.

Девойката беше руса и красива, пълна противоположност на Ерки. Дори през воала той я виждаше като ярка светлина. Тя стискаше здраво количката. Буташе я невротично пред себе си като щит, сякаш беше склонна да пожертва съдържанието й, за да спаси собствената си кожа. Така си мислеше Ерки. Дълго време той вървя, потънал в терзанията си, а сега забеляза подтичващото създание с периферното си зрение. Тя изглеждаше толкова незначителна, като подмятана от вятъра бяла хартия. Той не вдигна глава. Отдавна бе регистрирал очертанията и движенията на идващото отсреща момиче. От всички неща в представите на Ерки девойка с детска количка беше едно от най-жалките. Той не схващаше как така по лицата им се изписва такова идиотско, непресторено блаженство, след като изхвърлят от тялото си дете. Въпреки милиардите страдащи по земята въпросното събитие променяше целия им светоглед. Този факт надхвърляше разума му. Без дори да я удостои с поглед, си зададе следния въпрос: лоши намерения или никакви? За Ерки добри намерения не съществуваха. А и него не можеха да го излъжат. Врагът не се познава по външното, повърхностното. Ами ако под бебешката завивка момичето е скрило нож? Ерки си представи предмет с раздвоено острие и назъбен ръб. Човек никога не знае.

Разминаха се. В същия миг Ерки чу дрънчене на стъклени дрънкулки. Момичето стисна конвулсивно дръжката на количката. За малко тя вдигна очи. За свой ужас забеляза странната светлина в очите му, а под откопчаното му яке прочете надписа на тениската му:

УБИВАЙ ДРУГИТЕ

Зловещият призив се запечата в паметта й. И така тя по-късно се превърна в един от очевидците, докладвали в полицията, че са видели издирвания мъж точно в този ден, точно на това плато.

Останалите винаги го преследваха. Не само искаха да се гаврят с опустошеното му тяло, където органите се намираха в пълна бъркотия, и с каменното му сърце, треперещо зад решетка от кости, ами и искаха да проникнат в него. В тайната стая с ослепителната лампа. Обличаха злите си намерения в красиви думи, дрънкаха за благословията на действителността и за вълнуващото предизвикателство да бъдеш част от общност. Направо не се издържаше.

А той не искаше това!

Той поклати объркано глава. Мислите му се щураха неконтролируемо и го смущаваха през цялото време. Отново се замъкна в стаичката и се строполи върху мръсния дюшек. Радваше се, задето избяга от задушаващата го клиника и задето откри тази изоставена къща. Лежеше настрани със свити колене, с ръце, мушнати между бедрата, и буза, долепена до мухлясалия дюшек. Вторачи се навътре в себе си, в мрачното, прашно мазе, където тясна дупка на тавана пропускаше лъч приглушена светлина. Той образуваше кръгло, светло петно върху каменния под. Там седеше Нестор. До него имаше изтърбушено палто с напълно невинен вид, като нещо забравено, но Ерки не беше вчерашен. Дълго време лежа, изчаквайки, после отново заспа. Раната имаше нужда от време, за да зарасне. Докато тя заздравяваше, той си мечтаеше наум. След наказанието винаги получаваше утеха и я приемаше. Това представляваше част от сделката. В шест часа и три минути сутринта на четвърти юли начеваше ужасна жега.

Къщата се появи изненадващо, сгушена в гъстата гора. Мястото стоеше необитавано от няколко десетилетия. Въпреки това се намираше в учудващо добро състояние, макар че случайно минаващи оттам скитници отдавна се бяха постарали да повредят по-голямата част от обзавеждането. Къщата бе подслонявала доста такива хора за кратко, а те слагаха отпечатък върху разнебитените стаи и оставяха след себе си празни бутилки.

Известно време постоя в гората, загледан в дървената къща с малък двор с избуяла трева. Предпазливо натисна дръжката на тежката врата. Застана на прага и подуши в къщата. Намери кухня, всекидневна и две малки стаи, а на единия нар бе сложен стар дюшек с кариран калъф. Той се промъкваше от стая в стая и се оглеждаше. Вдишваше мириса на старото дърво. В тази къща Ерки се чувстваше по-близо до предците си, отколкото имаше представа. Къщата представляваше стара планинска хижа, построена върху древните останки от едно от многото финландски селища от седемнайсети век. Докато обикаляше, той се ослушваше внимателно за звуци, идващи от безмълвните стени. Като че ли тук се беше случило нещо. В стените се бе загнездила ярост. По много от дебелите дървени трупи стърчаха отломки като от огромни рани, сякаш някой им се бе нахвърлил с брадва. Нямаше непокътнати прозорци. По напуканите рамки стърчаха само отделни парчета стъкло. През ума му мина едно-друго. Нямаше начин дотук да се стигне с кола, а доколкото знаеше, никой не го бе видял, когато се отклони от пътя и започна да се катери по склона. Нямаше часовник, но знаеше, че е вървял точно половин час, след като кривна от главното шосе. Не се притесняваше, задето няма храна и дрехи. Мъчеше го само жажда. Раздвижи енергично челюстите си, за да произведе малко слюнка. Задъвка си езика.