Ю Несбё - Среднощно слънце

Поде нов хорал. С Леа седяхме най-близо до изхода. Дадох й знак, че излизам да пуша.

Отвън се опрях на стената и се заслушах в песнопението.

— Прощавай за въпроса, ама може ли един пирон за ковчега?

Матис явно се бе спотайвал зад ъгъла, защото молитвеният дом се намираше в края на улицата и изключвах вероятността случайно да минава оттук. Подадох му кутията.

— Е, успяха ли да те спасят? — попита.

— Още не. Фалшивичко пеят.

Той се разсмя.

— О, ще се научиш да слушаш псалмите, както трябва. Всички хора си мислят, че най-важно е да се пее вярно. Но за нас, последователите на Лестадиус, чувствата са всичко. Иначе според теб защо ние, саамите, сме станали лестадианци? Повярвай ми, Юлф, от гръмките барабани и знахарските практики на шаманите до екстазната реч, целебните дарби и сантименталността на лестадианците има само една крачка. — Поднесох му запалка. — И този проклет бавен псалм…

Едновременно дръпнахме от цигарите и се заслушахме. Гласовете утихнаха. Бащата на Леа пак взе думата.

— Проповедникът нарочно ли създава впечатлението че се измъчва, докато говори от амвона? — попитах.

— Якоб Сара ли? Да. Цели да създаде впечатлението, че е най-обикновен християнин, който стои зад амвона не по собствено желание, а защото общността го е призовала. — Матис сведе глава и изимитира ниския глас в молитвения дом: — Винаги, откакто съм поставен да бъда глава на общността, съм искал Господ да превие непокорството ми. Но човеците неизменно носят кръста на опърничавата си природа. — Дръпна от цигарата. — Така е от памтивека. Покорството и простодушието са въздигнати в идеал.

— Братовчед ти ми каза, че и ти си един от тях.

— Но после получих просветление. — Матис погледна недоволно цигарата. — Я кажи, в това чудо има ли изобщо тютюн?

— И си изгубил вярата в бог, докато си следвал богословие, така ли?

— Да, но ме отлъчиха оттук още при заминаването ми за Осло. Истинският лестадианец не учи за свещеник сред светски хора. Тук единствената задача на проповедника е да прогласява старата, истинската вяра, а не модерните столични лъжеучения.

Песнопението замлъкна. Пак се разнесе гласът на Якоб Сара:

— Господ Бог е дълготърпелив, но не се съмнявайте, че ще дойде като крадец през нощта, а елементите и земята ще се разпаднат, когато неверниците погинат.

— Като стана дума за смърт, ние, осъдените на смърт, не искаме той да идва по-рано, отколкото се налага, нали?

— Моля?

— За някои хора е най-добре повече да не го виждат в Косюн.

Тъкмо смуквах от цигарата. Спрях.

— Така де, не знам дали Йони е тръгнал на север, или към къщи, но дори да не е намерил каквото е търсел, нищо не гарантира, че няма да се върне.

Изкашлях поетия дим.

— Той, разбира се, едва ли ще тръгне да се връща ей така, без причина. Засега нямаш основания да се безпокоиш, Юлф. Но на някой може да му хрумне да завърти една шайба и да му подшушне това-онова — посочи телефонните кабели над главите ни. — Може да им е обещал апетитна сумичка.

Хвърлих цигарата на земята.

— Ще ми кажеш ли защо си дошъл, Матис?

— Той каза, че имаш пари, Юлф. Май бягаш не заради жена, а?

Мълчах.

— Пирио, магазинерката, потвърди. У него с лопата да ги ринеш — каза. Пари, имам предвид. Струва си да пожертваш няколко банкноти, ако така ще си купиш мълчанието ми, нали?

— И каква е цената?

— Не повече, отколкото Йони е обещал. Всъщност малко по-малко.

— Защо по-малко?

— Защото все още се случва нощем да се събудя, налегнат от натрапчиви съмнения. Ами ако въпреки всичко Той съществува и — точно като Йони — се върне, за да съди живи и мъртви? Тогава няма ли да е по-добре да си натрупал повече добри, отколкото лоши дела, та да смекчат присъдата ти? Да гориш в продължение на малко по-кратка вечност при малко по-слаб огън?

— Изнудваш ме за по-малка сума, отколкото ще получиш от наемен убиец, и смяташ това за добро дело?

Матис смукна от цигарата.

— Казах малко по-малка сума. Не очаквам да ме канонизират. Пет хиляди.

— Ти си рекетьор, Матис.

— Утре мини през къщи. Ще получиш бутилка алкохол като бонус. Алкохол и мълчание, Юлф. И двете с гарантирано качество. А качеството струва пари.

Заклатушка се надолу по пътя — същински гъсок.

Влязох в молитвения дом и седнах. Леа ми хвърли изпитателен поглед.

— Днес имаме гост — обяви Якоб Сара.

Прошумоляха дрехи. Хората започнаха да се обръщат.

Усмивки, поздрави с глава. Непресторена радушност и приветливост.