Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Да — каза Томи замислено, — признавам, съществува и мисис Переня — наистина трябва да разкрием спатиите й.

Тапънс рече с деловит тон:

— А какво мислиш за нас? Имам предвид, как ще си сътрудничим?

Томи каза замислено:

— Не бива да ни виждат много често заедно.

— Да, ще бъде пагубно да показваме, че се познаваме по-добре, отколкото изглежда на пръв поглед. Трябва да решим как да се държим. Мисля… да, мисля, че преследването е най-добрият подход.

— Преследването ли?

— Именно. Аз ще те преследвам. Ти ще правиш всичко възможно да ми се изплъзваш, но тъй като си кавалер, невинаги ще успяваш. Аз съм имала двама мъже и си търся трети. Ти ще играеш ролята на преследвания вдовец. От време на време ще те попритисвам някъде, ще те вкарвам в някое кафене, ще те улавям, като се разхождаш по кея. Всички ще се подхилват и ще го намират много забавно.

— Вижда ми се приемливо — съгласи се Томи.

— От памтивека си правят шеги с преследвания мъж — каза Тапънс. — Това ще ни бъде полезно. Като ни виждат заедно, ще се подхилват и ще викат: „Я го вижте клетия дъртак Медоуз!“

Томи изведнъж я сграбчи за ръката.

— Гледай! — каза той. — Гледай право пред себе си.

До ъгъла на една колиба стоеше млад човек и разговаряше с някакво момиче. И двамата бяха много разпалени, много увлечени в разговора си.

— Карл фон Дайним — прошепна Талънс. — А кое ли е момичето?

— Което и да е, изглежда необикновено красиво.

Тапънс кимна в знак на съгласие. Очите й се спряха замислено върху мургавото чувствено лице и тесния пуловер, който очертаваше фигурата на момичето. То говореше разпалено, живо. Карл фон Дайним го слушаше.

— Мисля, че трябва да се разделим — прошепна Тапънс.

— Добре — съгласи се Томи.

И като се обърна, закрачи бавно в противоположна посока.

В края на крайбрежната алея срещна майор Блечли. Той се взря подозрително в него и промърмори:

— Добро утро.

— Добро утро.

— И вие май сте ранобудник като мен — забеляза Блечли.

Томи отвърна:

— Човек свиква на това в Ориента. Разбира се, оттогава минаха много години, но още продължавам да се събуждам рано.

— Така и трябва да бъде — произнесе майор Блечли одобрително. — Ей богу, днешната младеж ме отвращава. Горещи бани… слизат на закуска в десет часа и дори по-късно. Нищо чудно, че германците ни надвиват. Няма жизненост. Изнежени мамини синчета. Във всеки случай армията не е като едно време. Днес само ги глезят и това е. Завиват ги вечер с грейки. Пфу! Отвратително?

Томи поклати тъжно глава и майор Блечли, насърчен, продължи:

— Дисциплина ни трябва. Дисциплина. Та как ще спечелим войната без дисциплина? Знаете ли, сър, някои от тези хлапаци идват на парад по работен комбинезон — така са ми казвали. Че как тогава ще спечелиш война? Работен комбинезон! Боже мой!

Мистър Медоуз се осмели да изкаже мнение, че положението много се е променяло, не е като преди.

— Виновна е тази демокрация — заяви майор Блечли мрачно. — Можеш да прекаляваш с всичко. Според мен прекаляват с демокрацията. Мешат офицери и войници, хранят ги заедно в ресторанти — пфу! А войниците не харесват това, Медоуз. Войниците разбират. Войниците винаги разбират.

— Не ще и дума — отвърна мистър Медоуз. — Лично аз не разбирам от военни работи…

Майорът го прекъсна, поглеждайки го крадешком.

— Участвували ли сте в предишната война?

— О, да.

— Така си и мислех. Забелязах, че имате тренировка. Стойка. В кой полк?

— Пети Корфширски. — Томи помнеше данните за военната служба на Медоуз.

— А, били сте в Солун!

— Да.

— Аз пък бях в Месопотамия.

Блечли се впусна в спомени. Томи слушаше вежливо. Накрая Блечли кипна:

— И представете си, сега не им трябвам. Много съм бил стар. Стар! А бих могъл да по-науча един-двама от тия хлапаци на нещичко за войната.

— Ами ако е нещо, което не бива да правят? — подхвърли Томи с усмивка.

— Какво искате да кажете?

На майор Блечли явно му липсваше чувство за хумор. Той се взря подозрително в събеседника си. Томи побърза да промени темата на разговора.

— Знаете ли нещо за тая мисис… мисля, че Бленкънсоп й е името?

— Точно така, Бленкънсоп. На външност не е лоша… малко е попрецъфтяла… дрънка много. Симпатична жена, но глупава. Не, не я познавам. В „Сан Суси“ е само от два дни. — И добави: — Защо питате?

Томи обясни:

— Преди малко я срещнах случайно. Дали винаги става толкова рано?

— А, не зная. Обикновено жените не обичат да се разхождат преди закуска… и слава богу! — додаде майорът.