Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

Пак същия скован поклон. Тапънс се загледа подир него.

„Мисис Бленкънсоп, ти направи грешка — рече си тя. — Занапред внимавай, придържай се строго към ролята си. А сега на закуска в «Сан Суси»!“

Вратата на вестибюла на „Сан Суси“ беше отворена. Вътре мисис Переня водеше оживен разговор с някого.

— И му кажи какво е мнението ми за предишната доставка на маргарин. Вземи шунка от Куилърс — миналия път там беше с два пенса по-евтина — и си отваряй очите за зелето. — Тя се спря, когато Тапънс влезе.

— О, добро утро, мисис Бленкънсоп, вие сте ранобудна птичка. Още не сте закусила, нали? Всичко е готово в трапезарията. — И като сочеше събеседницата си, добави: — Това е дъщеря ми Шийла. Вие още не сте се запознали. Тя се прибра едва снощи.

Тапънс погледна с интерес одухотвореното, красиво лице. То нямаше вече пламенно, трагично изражение, а беше отегчено и сърдито. „Дъщеря ми Шийла.“ Шийла Переня.

Тапънс измърмори няколко любезни думи и влезе в трапезарията. Там закусваха трима — мисис Спрот с момиченцето си и мощната миене О’Рърк. Тапънс каза: „Доброутро“, а мисис О’Рърк отговори със сърдечно: „Приятно утро“, което заглуши напълно по-анемичния поздрав на мисис Спрот.

Старата жена се вторачи в Тапънс с жаден интерес.

— Хубаво е да се разходи човек преди закуска — забеляза тя. — Отваря му се голям апетит.

Мисис Спрот увещаваше чедото си:

— Хубав хляб и мляко, миличко — и се опита да пъхне в устицата на мис Бети Спрот една лъжичка.

Малката обаче хитро осуетяваше този опит с умело движение на главицата си и продължаваше да зяпа Тапънс с големи кръгли очички.

Тя насочи към новодошлата пръстче, изцапано с мляко, дари я с лъчезарна усмивка и забеляза с гугукащо гласче:

— Га-га-буч.

— Харесва ви! — възкликна мисис Спрот, сияейки срещу Тапънс, сякаш тя беше набелязана като обект на благоразположение. — А понякога страшно се срамува от непознати.

— Буч — каза Бети Спрот. — Ах пу ах баг — добави тя натъртено.

— А какво иска да каже с това? — полюбопитства мисис О’Рърк.

— Не говори още много ясно — призна мисис Спрот. — Едва е навършила две годинки, знаете. Боя се, че приказките й са повече глупости. Но може да казва мама, нали, миличко?

Бети погледна замислено майка си и заяви с решителен вид:

— Къгъл бик.

— Такъв им е езикът, милите ангелчета — избумтя мисис О’Рърк. — Бети, миличка, хайде, кажи мама.

Бети изгледа строго мисис О’Рърк, намръщи се и произнесе силно натъртено:

— На-за…

— Ето на, старае се детето! Какво хубаво, сладко момиченце е.

Мисис О’Рърк стана, усмихна се някак свирепо на Бети и излезе тромаво от помещението, клатейки се като гъска.

— Га-га-га — заповтаря Бети с огромно задоволство и зачука с лъжичка по масата.

Тапънс запита, премигвайки:

— Какво значи всъщност на-за?

Мисис Спрот отговори, като се изчерви:

— Знаете ли, струва ми се, така казва Бети, когато някой или нещо не й харесва.

— Така и предположих — рече Тапънс.

Двете жени се разсмяха.

— Все пак — забеляза мисис Спрот — мисис О’Рърк се старае да бъде внимателна с Бети, но по-скоро я плаши… с тоя дебел глас, с брадата и… и всичко останало.

Килнала главица на една страна, Бети изгугука на Тапънс.

— Харесала ви е, мисис Бленкънсоп каза мисис Спрот.

Тапънс като че ли долови в гласа й лека ревност. Тя побърза да оправи положението.

— Всяко ново лице се харесва на децата — подхвърли тя небрежно.

Вратата се отвори и се показаха майор Блечли и Томи. Тапънс придоби дяволит вид.

— Ах, мистър Медоуз — провикна се тя, — както виждате, аз ви изпреварих. Първа пристигнах. Но ви оставих мъничко от закуската!

И посочи с едва доловимо движение мястото до себе си.

Томи смутолеви под нос: „О… ъ-ъ… разбира се… благодаря“, и седна в другия край на масата.

Бети Спрот каза: „Пуч!“, на майор Блечли и пръсна с уста ситни капчици мляко. Лицето на майора моментално придоби глуповато, но възхитено изражение.

— А как е малката мис Ку-ку тази сутрин? — попита той с предвзет тънък глас. — Ку-ку! — И се престори, че играе на криеница с един вестник.

Бети запищя от удоволствие.

Тапънс потръпна от мрачни предчувствия.

„Трябва да има някаква грешка — помисли тя. — Невъзможно е тук да става нещо. Просто невъзможно!“

За да повярваш, че „Сан Суси“ е щаб на „петата колона“, трябва да имаш умствения багаж на Бялата кралица от „Алиса“ 5 5 Става дума за детската книга „Алиса в страната на чудесата“ от Луис Карол. — Бел. прев. .