Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Така ли? — учуди се Томи.

— Така е. Повярвайте ми, тази работа с бежанците е опасна. Ако питаха мен, щях до един да ги интернирам. Безопасността преди всичко.

— Струва ми се малко драстично.

— Ни най-малко. Войната си е война. И освен това имам известни подозрения към младия мистър Карл, Първо, той явно не е евреин. И второ, дошъл е тук само един месец — забележете! — само един месец преди избухването на войната. Това е малко подозрително.

Томи каза подканящо:

— Значи смятате…

— Че шпионира… Да, именно това му е заниманието!

— Но тук няма важни военни или флотски обекти…

— Ех, приятелю, там е хитростта! Ако беше някъде около Плимът или Портсмът, щеше да бъде под наблюдение. А на такова заспало място като това никой пет пари не дава. Но все пак е разположено на брега, нали? Истината е, че правителството гледа много леко на тия неприятели чужденци. Всеки, който пожелае, може да дойде тук, да прави печална физиономия и да разправя, че братята му били в концентрационни лагери. Вижте тоя младеж — във всяка негова чертица се чете арогантност. Той е нацист… точно такъв е — нацист.

— Всъщност в нашата страна имаме нужда от един-двама шамани — подхвърли Томи шеговито.

— За какво са ни?

— За да надушват шпионите — обясни Томи сериозно.

— Ха, чудесно… чудесно. Да ги надушват, а? Да, разбира се.

Не можаха да продължат разговора си, защото стигнаха до клубната постройка.

Записаха Томи като временен член, майор Блечли го представи на секретаря, възстар невзрачен човек. Томи плати надлежно членския си внос и застана е майора на игрището.

Томи беше посредствен играч на голф. Ала с радост установи, че е почти на равнището на новия си приятел. Накрая майорът водеше с две дупки и му оставаше една. Томи беше доволен, че играта се развиваше така.

— Вие сте ми добър противник, Медоуз, много добър противник… просто не ви провървя накрая. Надявам се скоро да играем пак. А сега елате да, ви представя на някои от членовете. Общо взето, добра компания, само че някои се държат малко като баби, ако разбирате какво искам да кажа. Аха, ето го Хейдок… Хейдок ще ви хареса. Той е морски офицер в оставка. Държи къщата на скалата до пристана. Ръководи местната ни противовъздушна отбрана.

Капитан трети ранг Хейдок беше едър здравеняк със загоряло лице, наситено сини очи и навик да вика почти винаги, когато говори.

Той посрещна Томи дружелюбно.

— Значи ще подкрепяте Блечли в „Сан Суси“? Той ще се радва, че там има втори мъж. Ти май ще се удавиш в женското общество, а, Блечли?

— Не си падам по жени — заяви майор Блечли.

— Глупости! — рече Хейдок. — Просто не са жени от твоя тип, момчето ми, това е истината. Дърти пансионни вещици. Само клюкарстват и плетат.

— Вие забравяте мис Переня — вметна Блечли.

— А, Шийла ли?… Вярно, тя е очарователно момиче. Истинска красавица, ако питате мен.

— Само че малко ме безпокои — каза Блечли.

— Защо? Ще пиете ли нещо, Медоуз? А вие какво ще предпочетете, майоре?

След като поръчаха напитките и се разположиха на верандата на клуба, Хейдок повтори въпроса си.

— Заради оня германец — отговори майорът. — Много често се срещат.

— Искате да кажете, че е влюбена в него? Хм, лошо. Разбира се, той е по своему красив младеж. Но няма да го огрее. Няма да го огрее, Блечли. Не можем да допуснем такова нещо. Това значи да се сдушваш с врага. Ех, тия момичета… къде е благоприличието им? Около тях има колкото щеш прекрасни английски младежи.

— Шийла е особено момиче — забеляза Блечли, — има странни пристъпи на меланхолия и тогава почти никому не говори.

— Испанска кръв — каза капитанът. — Баща й е бил полуиспанец, нали?

— Не знам. Мисля, че името му е испанско. Капитанът погледна часовника си.

— Наближава време за новините. Не е зле да ги чуем.

Тоя ден новините бяха оскъдни, кажи-речи не повече от това, което вече го имаше в сутрешните вестници. След като коментира с одобрение последните подвизи на въздушните сили — отлични момчета, храбри като лъвове, — капитанът взе да развива любимата си теория: че рано или късно германците ще се опитат да направят десант при самия Лийхемптън — именно защото мястото е толкова маловажно.

— Дори няма противосамолетни оръдия! Срамота!

Спорът не продължи, защото Томи и майорът трябваше да бързат да се връщат за обяд в „Сан Суси“. Хейдок отправи към Томи сърдечна покана да посети гнезденцето му — „Контрабандистка почивка“. „Чуден изглед, имам си собствен плаж, всевъзможни удобства в къщата. Доведете го, Блечли.“