Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

Мистър Кейли се впусна във вдъхновено словоизлияние, като гласът му ту се повишаваше, ту се снишаваше с приятно тъжна модулация, и се спря само за да поеме коприненото шалче, донесено от жена му, и да го увие около врата си.

Мисис Спрот изведе Бети с малко вълнено кученце, на което липсваше едното ухо, и вълнено палтенце за него.

— Ето, Бети — каза тя. — Облечи Бонзо за разходка, докато маминка се приготви за излизане.

Гласът на мистър Кейли продължаваше да звучи напевно и монотонно, изброявайки не твърде успокоителни статистически данни и цифри. Монологът му бе изпъстрен с веселото чуруликане на Бети, която разговаряше оживено с Бонзо на свой език.

— Тръкл-тръкли-пах бат — каза Бети. После, когато наблизо кацна някаква птица, протегна към нея нежни ръчици и загука. Когато птицата хвръкна, Бети огледа насъбралите се и произнесе ясно:

— Пили-пили — и заклати главица с огромно задоволство.

— Това дете се учи много бързо да говори — забеляза мис Минтън. — Кажи „Та-та“, Бети. „Та-та“.

Бети я изгледа и отвърна:

— Глък!

После напъха едното краче на Бонзо в ръкава на вълненото му палтенце, прещъпука до един стол, вдигна възглавничката и скри Бонзо зад нея. Кикотейки се весело, тя изрече със страшна мъка:

— Клий! Бау-бау. Клий!

Мис Минтън, влизайки в ролята на преводачка, обясни с майчинска гордост:

— Много обича да играе на криеница. Все крие разни неща. — И викна с пресилено учудване:

— Къде е Бонзо? Къде е Бонзо? Къде може да е отишъл Бонзо?

Бети се тръшна на земята и се запревива от смях.

Мистър Кейли, като видя, че никой не обръща внимание на обяснението му с какво Германия заменя суровините, направи кисела физиономия и се изкашля недоволно.

Мисис Спрот излезе с шапка на глава и вдигна Бети от земята.

Вниманието отново се насочи към мистър Кейли.

— Та какво казвахте, мистър Кейли? — запита Тапънс.

Но мистър Кейли, обиден, отвърна студено:

— Тая жена все изтърсва тук детето си и иска хората да й го гледат. Все пак, мила, мисля, че не е зле да си сложа вълненото шалче. Слънцето се скрива.

— О, мистър Кейли, много ви моля, продължете разказа си. Толкова е интересен! — възкликна мис Минтън.

Омекнал, мистър Кейли отново се зае важно с лекцията си, след като уви вълненото шалче по-добре около жилестата си шия.

— Както казах, Германия толкова е усъвършенствала системата си за…

Тапънс се обърна към мисис Кейли и попита:

— А вие, мисис Кейли, какво мислите за войната? Мисис Кейли подскочи.

— А, какво мисля аз ли? Какво… какво имате предвид?

— Смятате ли, че ще продължи най-малко шест години?

Мисис Кейли отговори неуверено:

— Ох, дано не трае толкова. Не е ли много дълго, това време?

— Да. Дълго е. Какво мислите все пак?

Този въпрос като че ли обърка мисис Кейли. Тя отговори:

— Ами… не знам. Нищичко не зная. Алфред казва, че ще се проточи толкова.

— А вие на същото мнение ли сте?

— О, не знам. Трудно е да се каже.

Тапънс почувства внезапно раздразнение. Чуруликащата мис Минтън, тираничният мистър Кейли, слабоумната мисис Кейли — нима тези хора бяха наистина типични нейни сънародници? По-добра ли беше мисис Спрот с малко тъпото си лице и изпъкнали очи като цариградско грозде? Какво може да открие тук тя, Тапънс? Сигурно никой от тия хора…

Мисълта й секна. Усети някаква сянка. Някой стоеше зад нея, между нея и слънцето. Обърна глава.

На терасата стоеше мисис Переня, вперила очи в групата. И в тези очи имаше нещо… може би насмешка? Нещо като смразяващо презрение. Тапънс помисли:

„Трябва да науча нещо повече за мисис Переня.“

Томи установяваше с майор Блечли най-сърдечни отношения.

— Донесохте ли си щеки за голф, Медоуз?

Томи се призна за виновен.

— Ха! Мога да ви кажа, че имам много силно зрение. Чудесно! Трябва да се поразкършим с вас. Играли ли сте на тукашното игрище?

Томи отговори отрицателно.

— Не е лошо… никак не е лошо. Може би е маломерно, ала има прекрасен изглед към морето и тъй нататък. И никога няма много хора. Вижте какво, бихте ли излезли с мен тази сутрин? Можем да поиграем.

— Много ви благодаря. С удоволствие.

— Откровено казано зарадвах се на пристигането ви — заяви Блечли, когато закрачиха бавно по нанагорнището. — Прекалено много жени има тук; Просто ти действат на нервите. Добре, че намерих друг мъж да ме подкрепя. Изключете Кейли от сметката… тоя човек е нещо като подвижна аптека. Говори само за здравето си, какво лечение опитвал и какви лекарства вземал. Ако изхвърли всичките си кутийки с хапове и излиза всеки ден да походи десетина мили, коренно ще се промени. Единственият друг мъж тук е фон Дайним, но, право да ви кажа, Медоуз, той малко ме безпокои.