Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Собственият ти ум, предполагам?

— Предположението ти е правилно. Ти и твоят надменен мистър Грант имате нужда от урок.

— Не ще и дума — съгласи се Томи. — Е, хайде, Тапънс, кажи ми как успя. Просто изгарям от любопитство.

— Много просто. Щом Грант заговори за вашия мистър Картър, сетих се каква е работата. Разбрах, че няма да бъде някаква жалка канцеларска работа. Но по държането му познах, че няма да ми позволи да се бъркам. Затова реших да го надхитря. Когато излязох да донеса шери, прескочих до семейство Браун и се обадих по телефона на Морийн. Заръчах й да ми позвъни и обясних какво да каже. Тя изигра ролята си много добросъвестно — с такъв силен, писклив глас, че из цялата стая се чуваше какво говори. Аз също изиграх ролята си: престорих се на огорчена, угнетена, опечалена и изхвръкнах от стаята привидно разтревожена. Тръшнах вратата на антрето, но останах вътре, промъкнах се предпазливо до спалнята и открехнах междинната врата, скрита от високия скрин.

— И чу всичко?

— Всичко — потвърди Тапънс самодоволно.

Томи подхвърли укорително:

— И нищо не ми каза?

— Да, нищо. Исках да ви дам урок. На теб и на твоя мистър Грант.

— Мистър Грант не е мой, но трябва да призная, че ти наистина му даде урок.

— Мистър Картър не би постъпил с мен така некоректно — рече Тапънс. — Струва ми се, че разузнаването не е вече като в миналото.

Томи произнесе сериозно:

— Сега, когато се връщаме в него, то ще достигне предишния си блясък. Но защо името ти е Бленкънсоп?

— А защо пък не?

— Избрала си много особено име.

— То е първото, което ми дойде наум, плюс това е удобно за бельото.

— Какво искаш да кажеш, Тапънс?

— Заради Б-то, глупчо. Б като Бирсфърд, Б като Бленкънсоп. Извезано е на гащеризона ми. Патриша Бленкънсоп. Прудънс Бирсфърд. А ти защо си избрал Медоуз? Глупаво име.

— Първо — отвърна Томи, — аз нямам главно Б, извезано на гащите ми. И второ, не съм го избирал аз. Наредиха ми да се нарека Медоуз. Мистър Медоуз е джентълмен с порядъчно минало — цялото съм го научил наизуст.

— Много мило — каза Тапънс. — Женен ли си или ерген?

— Вдовец съм — заяви Томи с достойнство. — Жена ми е умряла преди десет години в Сингапур.

— Защо пък в Сингапур?

— Нали все трябва да умрем някъде. Какво му е лошото на Сингапур?

— О, нищо. Навярно е много удобно място за умиране. Аз самата съм вдовица.

— Къде е умрял мъжът ти?

— Има ли значение? Вероятно в частна болница. Предполагам, че е умрял от цироза на черния дроб.

— Аха, разбирам. Неприятна тема. А какво ще кажеш за сина си Дъглас?

— Дъглас е във флотата.

— Така чух снощи.

— И имам още двама сина. Реймънд е във въздушните сили, а Сирил, най-малкият, в армията.

— Ами ако някой си направи труда да проучи тези въображаеми Бленкънсоповци?

— Те не са Бленкънсоповци. Бленкънсоп е вторият ми мъж. Първият се е казвал Хил. Има три страници с Хиловци в телефонния указател. Колкото и да се мъчиш, не можеш да проучиш всички Хиловци.

Томи въздъхна.

— Ти вършиш винаги една и съща грешка, Тапънс. Отиваш до крайност. Двама мъже и трима синове! Прекалено много е. Ще си противоречиш в подробностите.

— Не, няма да си противореча. Пък и мисля, че синовете ми може да се окажат полезни. Имай предвид, че аз не получавам заповеди от никого. Действам по свой почин. Забъркала съм се в тази работа за собствено удоволствие и няма да се лиша от него.

— Така изглежда — каза Томи. И добави тъжно: — Ако питаш мен, цялата тази работа е фарс.

— Защо мислиш така?

— Виж какво, ти си в „Сан Суси“ по-отдавна от мен. Можеш ли да заявиш с чиста съвест, че някой от тези хора, с които бяхме снощи, може да е опасен вражески агент?

Тапънс отговори замислено:

— Наистина изглежда малко невероятно. Би могъл да бъде младежът, разбира, се.

— Карл фон Дайним? Но нали полицията проверява бежанците?

— Предполагам, че ги проверява. Но все пак той може да я надхитри. Както знаеш, Карл е привлекателен младеж.

— Искаш да кажеш, че момичетата ще вземат да му раздрънкат разни тайни? Но кои момичета? Та тук не прехвръкват нито генералски, нито адмиралски щерки. Е, вярно, може да ходи с някой дружинен командир от армейската транспортна служба.

— Недей така, Томи. Трябва да се отнасяме сериозно към тази работа.

— Аз се отнасям сериозно. Само че ми се струва празно губене на време.

Тапънс произнесе строго:

— Много рано е да се говори така. Нищо няма да се изясни толкова лесно. Какво ти е мнението за мисис Переня?