Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

— Разбирам.

Грант каза тихо:

— Това именно ни кара да предполагаме, че Фаркър е попаднал на някаква следа… че най-после е стигнал донякъде. Смъртта му не е била случайност.

Томи го изгледа въпросително. Грант продължи:

— За нещастие не знаем почти нищо за откритието му. Фаркър проследяваше методично нишките една по една. Но повечето от тях не водеха доникъде.

Грант помълча и после продължи:

— Фаркър се свести няколко минути преди смъртта си. Тогава се опита да каже нещо. Но успя да произнесе само: „Н или М. Сонг Сюзи.“

— Това — забеляза Томи — не ми се вижда твърде ясно.

Грант се усмихна.

— Малко по-ясно, отколкото си мислите. H или М, разбирате ли, са инициали, които сме чували и преди. С тях са обозначени двама от най-важните и най-надеждни германски агенти. Засякохме дейността им в други държави и знаем нещичко за тях. Задачата им е да организират „пета колона“ в чужди страни и да действат като свръзка между въпросната страна и Германия. Знаем, че H е мъж, a M — жена. За тях ни е известно само, че са двамата най-надеждни агенти на Хитлер. В едно шифровано съобщение, което успяхме да дешифрираме около началото на войната, имаше следната фраза: „Предлагаме H или M за Англия. Неограничени пълномощия…“

— Разбирам. И Фаркър…

— Според мен Фаркър трябва да е налучкал следата на единия или другия от тях. За нещастие не знаем кой именно. „Сонг Сюзи“ звучи загадъчно… но френското произношение на Фаркър не беше безупречно! В джоба му имаше билет за отиване и връщане до Лийхемптън, който е показателен. Лийхемптън е на южния бряг — Борнмът или Торки 2 2 Борнмът и Торки — прочути английски морски курорти — Бел. прев. . Изобилие от частни хотели и пансиони. Между тях има един, който се казва „Сан Суси“.

Томи повтори:

— Сонг Сюзи… Сан Суси… Разбирам.

— Разбирате, нали? — попита Грант.

— Значи — каза Томи — трябва да отида там и… хм… да потършувам.

— Точно това се иска от вас.

Усмивката на Томи пак разцъфна.

— Не е ли малко неясна моята задача? — попита той. — Дори не ми е известно какво ще търся.

— Но аз и не мога да ви кажа. Не знам. Всичко предоставяме на вас.

Томи въздъхна. Изправи рамене.

— Ще опитам. Но не съм много блестящ ум.

— Чувал съм, че едно време сте вършили добра работа.

— Само че тогава беше чисто и просто късмет — побърза да вметне Томи.

— Е, именно късмет ни трябва.

Томи помисли минута-две. После каза:

— За това място „Сан Суси“…

Грант повдигна рамене:

— Може да е празна работа. Не съм сигурен. Възможно е Фаркър да е имал предвид песента „Сестра Сюзи шие ризи за войниците“. Всичко е догадки.

— А самият Лийхемптън?

— Това е място като всички останали. Има какви ли не екземпляри. Стари дами, стари полковници, безукорни моми, съмнителни клиенти, подозрителни клиенти, един-двама чужденци. Изобщо миш-маш.

— И H или M са между тях?

— Не непременно. Може би някой, който поддържа връзка с H или М. Но твърде вероятно е да са и самите H или М. Мястото не бие на очи — просто пансион в морски курорт.

— Нямате ли представа мъж или жена ще търся?

Грант поклати глава.

— Е, поне мога да опитам — примири се Томи.

— Пожелавам ви успех в опита, Бирсфърд. А сега да уточним подробностите…

Половин час по-късно, когато Тапънс влезе внезапно, задъхана и горяща от любопитство, Томи беше сам и с неопределено изражение на лицето си подсвиркваше върху едно кресло.

— Е? — попита Тапънс, влагайки безкрайно много чувство в тази едносрична думичка.

— Е — отговори Томи с малко неуверен вид, — получих работа… някаква.

— Каква?

Томи направи подходяща гримаса.

— Канцеларска работа в пущинаците на Шотландия. Секретна и тъй нататък, но не изглежда много интересна.

— И за двамата ни или само за теб?

— Съжалявам, но само за мен.

— Дяволите да те вземат. Как можа нашият мистър Картър да бъде толкова подъл?

— Предполагам, че на тия длъжности се прилага сегрегация на половете. Иначе човек става разсеян.

— Шифроване ли е… или дешифриране? Нещо като работата на Дебъра? Пази се, Томи, хората се смахват от такава работа, не могат да спят, ходят цяла нощ, стенат и повтарят 978345286 или нещо подобно, накрая получават нервно разстройство и отиват в лудница.

— С мен това няма да се случи. Тапънс произнесе мрачно:

— Но мисля, че рано или късно ще се случи. Може ли да дойда и аз — не да работя, а просто като съпруга? Чехли пред камината и топла вечеря след работния ден, а?