Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

Накрая се разбраха мистър Медоуз да се настани на следващия ден.

Томи уточни, че ще пристигне в шест часа. Мисис Переня излезе във вестибюла да го посрещне, изсипа куп напътствия за багажа му на една прислужница с почти идиотски вид, която се опули и зяпна срещу Томи, а после го въведе в така наречения от нея салон.

— Аз винаги представям клиентите си — заяви мисис Переня, сияейки в отговор на подозрителните погледи на петима души. — Това е нашият нов пансионер, мистър Медоуз… мисис О’Рърк. — Една страшна жена планина с очи като мъниста и мустаци го дари с лъчезарна усмивка.

— Майор Блечли. — Майор Блечли огледа Томи критично и кимна вдървено е глава.

— Мистър фон Дайним. — Един млад човек, много резервиран, рус и синеок, стана и се поклони.

— Мис Минтън. — Възстара жена с много огърлици, която плетеше сивокафява вълна, се усмихна и изхихика.

— И мисис Бленкънсоп. — Пак с плетиво: вдигна се разрошена чернокоса глава, съзерцаваща унесено някаква шапка.

Томи притаи дъх, стаята се завъртя около него.

Мисис Бленкънсоп ли! Та това е Тапънс! Колкото и да му се струваше невъзможно и невероятно — Тапънс плетеше спокойно в салона на „Сан Суси“.

Очите й срещнаха погледа му — учтиви, равнодушни очи на непозната.

Сега той се възхищаваше още повече от нея.

Я гледай, Тапънс!

Как прекара тази вечер, Томи сам не знаеше. Не смееше да поглежда твърде често към мисис Бленкънсоп. Ha вечеря ce появиха още трима постоянни пансионери на „Сан Суси“: една двойка на средна възраст — мистър и мисис Кейли, и младата майка мисис Спрот, която бе дошла с момиченцето си от Лондон и явно се отегчаваше много от принудителния си престой в Лийхемптън. Настанена до Томи, от време на време тя го фиксираше със светли като цариградско грозде очи и питаше с малко пресипнал глас:

— Не мислите ли, че в Лондон е вече напълно безопасно? Всички се връщат, нали?

Преди Томи да успее да отговори на тези наивни въпроси, съседката му от другата страна, дамата с огърлиците, вметна:

— Според мен не бива да се рискува с деца. Особено с вашата сладка малка Бети! Никога не бихме си простили, ако й се случи нещо. Както знаете, Хитлер каза, че много скоро „светкавичната война“ ще се пренесе и в Англия — предполагам, с някакъв съвсем нов вид газ.

Майор Блечли я прекъсна рязко:

— Какви ли глупости не се говорят за тия газове! Тези хора няма да си губят времето да си играят с газ. Ще си послужат с бризантни снаряди и запалителни бомби. Точно така стана и в Испания.

Цялата маса се намеси в спора с увлечение. Гласът на Тапънс, тънък и малко просташки, изписука пронизително:

— Син ми Дъглас казва…

„Вятър Дъглас — помисли си Томи. — Защо пък Дъглас, ако мога да зная?“

След вечерята — претенциозно меню от няколко оскъдни блюда, всички еднакво безвкусни — пансионерите минаха в салона. Плетенето започна наново, а Томи бе принуден да слуша дълъг и крайно скучен разказ за подвизите на майор Блечли на северозападната индийска граница.

Русият младеж със светлосините очи напусна салона, като направи на прага малък поклон.

Майор Блечли прекъсна повествованието си и смушка Томи в ребрата.

— Видяхте ли тоя, дето току-що излезе? Той е бежанец. Измъкнал се от Германия около месец преди началото на войната.

— Немец ли е?

— Да. Но не е евреин. Баща му си имал неприятности, задето критикувал нацисткия режим. Двама от братята му са там в концентрационни лагери. Тоя успял да се изплъзне навреме.

В същия момент Томи попадна в плен на мистър Кейли, който му заразправя надълго и нашироко за здравето си. Темата толкова увлече разказвача, че Томи можа да се отърве едва когато почти дойде време за лягане.

На другата сутрин Томи стана рано и слезе откъм лицевата част на сградата. Разходи се с бърза походка до кея и когато пое обратно по еспланадата, забеляза позната фигура, идеща от другата посока. Томи повдигна шапка.

— Добро утро — каза той вежливо. — Ъ-ъ… мисис Бленкънсоп, ако не се лъжа?

Наблизо нямаше никой, който да ги чуе. Тапънс отговори:

— За теб съм доктор Ливингстън 4 4 Когато американският журналист и пътешественик Стенли намерил в дебрите на Африка изчезналия английски изследовател Ливингстън, той се обърнал към него с думите: „Доктор Ливингстън, ако не се лъжа?“ — Бел. прев. .

— Ей богу, как попадна тук, Тапънс? — измърмори Томи. — Това е чудо… истинско чудо.

— Никакво чудо… просто ум.