Агата Кристи - Произшествие в „Сан Суси“

Томи, изглежда, се чувствуваше неловко.

— Съжалявам, драга. Съжалявам. Не ми се ще да те оставям…

— Но смяташ, че трябва да заминеш — промърмори Тапънс, спомняйки си за миналото.

— В края на краищата — подхвърли Томи плахо — можеш да плетеш.

— Да плета ли? — възмути се Тапънс. — Да плета? И като грабна ушанката, захвърли я на земята.

— Мразя сивокафявата вълна — каза Тапънс, — и тъмносинята, и светлосинята. Предпочитам да плета нещо с тъмнопурпурна!

— Звучи твърде войнствено — рече Томи. — Много прилича на „светкавична война“.

Той явно се чувстваше безкрайно нещастен. Тапънс обаче, като спартанка, се държеше храбро и призна великодушно, че, разбира се, той трябва да приеме работата и че всъщност това няма значение за нея. Добави, че, както подочула, търсеЯи жена да мие пода на пункта за първа помощ. Може пък да я намерят годна за тази работа.

След три дни Томи замина за Абърдийн. Тапънс го изпрати на гарата. Очите й лъщяха от сподавени сълзи и веднъж-дваж премигна, но продължи решително да се преструва на весела.

Чак когато влакът излезе от гарата и видя самотната й дребна фигура, отдалечаваща се по перона, Томи усети буца в гърлото. Независимо от войната чувстваше, че напуща Тапънс.

Овладя се с усилие. Заповедите са си заповеди.

Пристигна в определеното време в Шотландия и на другия ден взе влак за Манчестър. На третия ден друг влак го стовари в Лийхемптън. Тук се настани в главния хотел, а на следващия ден обиколи различни частни хотели и пансиони, огледа стаите и попита какви са условията за продължителен престой.

„Сан Суси“ беше тъмночервена вила във викториански стил, разположена на склона на хълм, от горните й прозорци имаше хубав изглед към морето. Във вестибюла се долавяше лека миризма на прах и готвено и килимът беше протрит, но, общо взето, тук беше за предпочитане в сравнение с някои от другите заведения, които Томи бе видял. Той поговори със собственицата мисис Переня в кабинета й — неугледна стаичка с голямо бюро, покрито с небрежно разхвърляни книжа.

Самата мисис Переня беше твърде неспретната на вид жена на средна възраст с голям сноп буйно къдреща се черна коса, малко несръчно положен грим и решителна усмивка, която показваше изобилие от много бели зъби.

Томи измърмори нещо за старата си братовчедка мис Медоуз, която отседнала в „Сан Суси“ преди две години. Мисис Переня помнеше добре мис Медоуз — такава мила старица… всъщност може би не чак толкова стара… много пъргава и с такова чувство за хумор.

Томи се съгласи предпазливо. Знаеше, че мис Медоуз наистина съществува — отделът беше много внимателен в тия подробности.

А как е милата мис Медоуз?

Томи обясни печално, че мис Медоуз не е вече между живите и мисис Переня изтрака съчувствено със зъби, издаде полагаемите се звуци и направи подходяща траурна физиономия.

Скоро тя пак заговори словоохотливо. Беше уверена, че има стая тъкмо по вкуса на мистър Медоуз. С прекрасен изглед към морето. Смяташе, че мистър Медоуз е постъпил правилно, като се е махнал от Лондон. Чувала, че сега обстановката там била много потискаща, особено след такава силна грипна епидемия…

Продължавайки да говори, мисис Переня заведе Томи на горния етаж и му показа различни спални. Намекна за седмичната такса. Томи се престори на ужасен. Мисис Переня обясни, че цените са се покачили безобразно. Томи каза, че за нещастие доходите му са намалели и като се приспаднат данъците и това-онова…

Мисис Переня изпъшка и рече:

— Тази ужасна война…

Томи се съгласи и вметна, че според него тоя тип Хитлер трябвало да бъде обесен. Той е луд, да, луд.

Мисис Переня се съгласи и добави, че при тия дажби и затруднения в снабдяването с месо — а понякога им е нужно много месо, пък и момиците, и черният дроб са кажи-речи изчезнали — трудно се поддържа домакинство, но щом като мистър Медоуз е сродник на мис Медоуз, ще му вземе половин гвинея 3 3 Гвинея — някогашна английска златна монета от 21 шилинга; днешна парична единица със същата стойност. — Бел. прев. по-малко.

Тогава Томи би отбой, обещавайки да размисли и мисис Переня го гони чак до портата, бъбрейки още по-словоохотливо и проявявайки кокетство, което се стори на Томи много обезпокоително. Трябваше да признае, че тя беше по своему твърде красива жена. Запита се каква ли е нейната националност. Май не е чиста англичанка? Презимето й беше испанско или португалско, но то показваше националността на съпруга й, а не нейната. Може да е ирландка, помисли той, макар че няма ирландски акцент. Само така биха се обяснили нейната жизненост и емоционалност.