Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— И сега мисля така.

— Да, но вече не сте сигурна в това. Като че не сте вече сигурна, че не е ставала кражба, нали?

— Не съм видяла никакви следи от нея.

— В колко часа слязохте долу в сряда сутринта?

— Към шест и половина.

— В кабинета ли влязохте?

— Не веднага. Първо отидох да направя кафе.

— Нима не отидохте първо да отворите прозорците?

— Струва ми се, че ги отворих.

— Преди синът ви да е слязъл?

— Възможно е.

— Но не твърдите, че сте направили това, така ли?

— Поставете се на мое място, господин Мегре. От два дни вече не знам как съм жива. Задават ми се въпроси от всякакъв род. А сега не знам дори от колко часа седя в този коридор и чакам. Уморих се вече. Но правя всичко, което е по силите ми, за да се защитя.

— Защо дойдохте тук тази нощ?

— Не е ли естествено една майка да последва сина си при подобни обстоятелства? Винаги съм живяла заедно с него. Може да има нужда от мен.

— И в затвора ли ще го последвате?

— Не ви разбирам. Не вярвам да…

— Ще задам въпроса си по друг начин: ако обвиня сина ви, ще поемете ли част от отговорността за неговото действие?

— Но как, след като той нищо не е направил!

— Сигурна ли сте в това?

— Но защо ще убива жена си?

— Не искате да ми отговорите направо. Сигурна ли сте, че не я е убил?

— Доколкото ми е известно, не е.

— А има ли някаква вероятност да го е направил?

— Нямаше никакви причини да прави това.

— Но го е направил! — каза той сурово, като я гледаше право в очите.

Старата дама го гледаше с недоумение. После каза:

— Така ли?

После отвори чантата си и извади оттам кърпичката си. Но очите й бяха сухи. Въобще не плачеше. Само избърса леко устните си.

— Може ли чаша вода?

Наложи му се известно време да търси чаша, понеже не познаваше толкова добре този кабинет, колкото собствения си.

— Веднага щом като прокурорът пристигне в Съдебната палата, срещу вашия син ще бъде предявено обвинение. Още отсега мога да ви кажа, че няма никакъв шанс да се отърве.

— Намеквате, че…

— Да, че ще трябва да заплати с живота си.

Тя не припадна, а продължи да си седи все така изправена на стола и да гледа втренчено право пред себе си.

— Първата му жена ще бъде ексхумирана. Вероятно ви е известно, че следите от някои отрови могат да бъдат открити дори в човешкия скелет.

— Но защо му е било да ги убива и двете? Това не е възможно, това не е вярно, господин комисар. Не знам защо ми говорите по този начин, но не желая да ви повярвам. Дайте ми възможност да поговоря с него. Позволете ми да говоря на четири очи с него и ще успея да открия истината.

— Цялата вечер във вторник ли прекарахте във вашата стая?

— Да.

— Нито веднъж ли не сте слизали долу?

— Не. Но защо да слизам, след като тази жена най-после си тръгваше?

Мегре отиде до прозореца и долепи за миг чело до стъклото. После мина в съседния кабинет, грабна бутилката и изпи от нея количество, което се равняваше на три или четири малки чашки.

На връщане се движеше със същата тежка походка като Гийом Сер, а в погледа му прозираше същото упорство.

Беше седнал във фотьойл, който не беше неговият собствен, опрял лакти на масата, пъхнал най-голямата от всичките си лули в уста и втренчил поглед в старата дама, която само допреди малко му бе приличала на директорка на манастир.

— Госпожо Сер, синът ви не е убил нито първата си жена, нито втората — каза й той, като произнасяше ясно всяка сричка.

Тя смръщи изненадано вежди, но в погледа й изобщо не прозираше радост.

— Не е убил и баща си — добави той.

— Какво искате да…?

— Замълчете!… Ако ми позволите, ще приключим този въпрос по възможно най-бързия начин. Засега нека не се занимаваме с доказателствата. Те ще се появят, когато му дойде времето.

Няма да наблягаме и на случая с вашия съпруг. Но има едно нещо, в което съм почти сигурен, а това нещо е, че първата ви снаха е била отровена. Ще отида още по-далече. Убеден съм, че не става дума нито за арсеник, нито за някоя от онези силни отрови, които обикновено се използват в такива случаи. Нека ви кажа междувременно, госпожо Сер, че от десет случаи на отравяния девет се извършват от жена. Първата ви снаха, както и втората, е имала сърдечно заболяване. Съпругът ви също е бил сърдечноболен. Някои наркотици, които хората в добро здраве понасят без особени последствия, могат да се превърнат в смъртоносни при хората, които са болни от сърце. Чудя се дали Мария не ни е дала ключа към тази загадка в едно от писмата си до своята приятелка. В него тя пише за пътешествие, което навремето сте направили заедно със съпруга си до Англия, и подчертава, че всички сте се разболели от морска болест до такава степен, че бордовият лекар е трябвало да ви лекува. Какво лекарство се предписва в подобни случаи?