Жорж Сименон - Мегре и трупът в кабинета

— Какво мислите за това?

— Това може да продължи още много дълго — каза Сер и в гласа му прозвуча нещо като отвращение.

— Още ли не сте променили решението си да мълчите?

— Отговарям покорно на вашите въпроси.

— Не сте ми казали още защо сте стреляли.

— Не съм стрелял.

— Значи майка ви е стреляла?

— Майка ми също не е стреляла. Тя беше в своята стая.

— Докато вие спорехте с жена си, така ли?

— Не е имало никакъв спор.

— Жалко.

— И аз съжалявам.

— Виждате ли, Сер, опитах се да открия всички възможни причини, поради които Мария може да е поискала сметка от вас и може да ви е заплашвала.

— Тя изобщо не ме е заплашвала.

— Недейте прекалено категорично да твърдите това, защото по-късно ще съжалявате за своето твърдение. След това вие сам ще ме молите или ще молите съдебните заседатели да приемат, че е бил застрашен вашият живот или животът на майка ви.

По лицето на Сер плъзна иронична усмивка. Беше уморен и като че се беше смалил, а вратът му все едно беше хлътнал между раменете. Обаче изобщо не беше загубил хладнокръвие. По бузите му беше набола брада и от това те бяха придобили леко синкав оттенък. Навън небето вече не беше толкова тъмно, а вътре в стаята ставаше все по-хладно.

Мегре пръв усети студ и отиде да затвори прозореца.

— Нямате никакъв интерес да поемате отговорност за един труп. Искам да кажа труп, който не може да бъде показан. Разбирате ли ме?

— Не.

— Когато е починала първата ви жена, нещата са протекли така, че сте имали възможност да повикате доктор Дютийо, за да напише смъртния акт. Точно така е трябвало да умре и Мария, привидно от естествена смърт. Тя също е била сърдечноболна. Онова, което е минало успешно при едната, е трябвало да мине успешно и при другата. Обаче се е случило нещо непредвидено. Разбирате ли сега накъде бия?

— Аз не съм я убил.

— И не сте скрили нейното тяло, както и багажа й и инструментите на крадеца, така ли?

— Не е имало крадец.

— Вероятно ще се срещнете с него тук само след няколко часа.

— Открихте ли го?

В гласа му все пак се бе появило известно безпокойство.

— Открихме във вашия кабинет пръстовите му отпечатъци. Грижливо сте ги изтрили от мебелите, но човек винаги забравя да изтрие някоя повърхност. В случая става дума за рецидивист, един специалист, когото много добре познаваме тук. Казва се Алфред Жусийом, викат му Тъжния Алфред. Съобщил е на жена си какво е видял там. Сега тя се намира в компанията на майка ви в чакалнята. Що се отнася до Жусийом, той е в Руан и вече няма никаква причина да продължава да се крие там. Разполагаме и с показанията на портиерката, която ви е видяла как изкарвате колата си от гаража. А освен това и на продавача в железарията, който в сряда за втори път ви е продал стъкло за прозорци в осем часа сутринта. Специалистите от Института за съдебна самоличност ще потвърдят, че леката ви кола е била почиствана след тази дата. Всичко това са известен брой преднамерени действия, не е ли така? Когато открием трупа и багажа, моята задача ще е приключила. Може би тогава ще решите най-сетне да ми обясните защо, вместо да се появите, така да се каже, с един законен труп в ръцете, вие сте се оказали с труп, който трябвало да изчезне спешно. Случило се е нещо непредвидено. Какво е било то, Сер?

Мъжът извади кърпичка от джоба, изтри устата и челото си, обаче не отвори уста, за да отговори.

— Вече е три часът и половина и започва да ми идва до гуша. Все така ли отказвате да говорите?

— Нямам какво да кажа.

— Много добре — каза Мегре, като ставаше. — Никак не ми е приятно, че трябва да притеснявам една стара жена. Но съм принуден да разпитам майка ви.

Очакваше да чуе протести или най-малкото да види проява на каквато и да било емоция. Но зъболекарят не трепна и на Мегре му се стори дори, че почувства известно облекчение и нервите му започват да се отпускат.

— Жанвие, ти си на ред. Аз ще се заема с майката.

Той наистина смяташе да го направи, но не успя веднага, понеже Ваше се появи внезапно с някакъв пакет в ръка.

— Открих го, шефе! Много време ми отне, обаче ми се струва, че го открих.

Той развърза пакета, увит в стар вестник. Вътре имаше парчета тухли и червеникав прах.

— Къде го намери?

— На кея в Биланкур, от другата страна на остров Сеген. Ако най-напред бях тръгнал надолу по течението, вместо в обратната посока, още преди часове щях да съм тук. Обиколих всички разтоварителници по кейовете. Но само в Биланкур един шлеп е разтоварвал тухли съвсем наскоро.