Жорж Сименон - Мегре при министъра

Отново го прекъснаха. Телефонната слушалка почна да вибрира.

— Не, никаква следа… Никой… Не, жена ми също не знае… Нито секретарката ми… Кълна ви се, господин министър-председател…

Вече беше забравил традиционното си обръщение — „драги министър-председател“. Продължи със смирен тон.

— Да… Още в девет часа… Обещавам ви… Искате ли да говорите с него?… Една секунда…

Той погледна Мегре засрамено.

— Министър-председателят иска…

Мегре вече бе грабнал слушалката.

— Слушам ви, господин министър-председател.

— Научавам, че колегата ми от Министерството на строителството вече ви е запознал с неприятната случка?

— Да, господин министър-председател.

— Няма защо да ви повтарям, че този въпрос трябва да остане строго секретен. Следователно не става дума за започване на обикновено следствие. Националната сигурност също няма да бъде уведомена.

— Разбрано, господин министър-председател.

— Разбира се, ако вие лично и без каквито и да било официални действия, без да е видно, че се занимавате с този случай, откриете каквото и да било, свързано с доклада „Калам“, вие ще ми…

Той веднага се овладя. Не искаше лично да бъде замесен в този случай.

— … Ще предупредите моя колега Поен.

— Да, господин министър-председател.

— Това е.

Мегре понечи да подаде слушалката на министъра, обаче от другата страна на жицата вече бяха затворили.

— Извинете ме, Мегре. Той ме принуди да заговоря за вас. Хората казват, че е бил прочут адвокат по углавни дела, преди да влезе в политиката, и изобщо не се учудвам на това. Съжалявам, че ви поставих в такова положение…

— Утре ще се видите ли с него?

— Да, в девет часа. Той не иска останалите членове на кабинета да бъдат запознати със случая. Най-много се безпокои да не би Пикмал да проговори или вече да е направил това. Той е единственият освен нас тримата, който знае, че документът е бил намерен.

— Ще се опитам да разбера що за човек е той.

— Но без да се издавате, нали?

— Само ви предупреждавам съвсем честно, че съм длъжен да съобщя за това на моя началник. Няма нужда да навлизам в подробности и, следователно, да споменавам за доклада „Калам“. Въпреки това той трябва да знае, че работя за вас. Ако ставаше дума само за мен, бих могъл да се занимавам с този случай извън служебните си задължения. Но вероятно ще имам нужда от някои свои сътрудници…

— Те ще знаят ли?

— Те няма да знаят нищо за доклада, обещавам ви.

— Бях готов да му подам оставката си, но той ме изпревари. Каза ми, че дори не може да ме свали от поста ми в кабинета, понеже това ще означава или да бъде разкрита истината, или най-малкото да започнат да я подозират онези, които са следили последните политически събития. Отсега нататък аз се превръщам в черната овца, а колегите ми…

— Сигурен ли сте, че докладът, който е бил в ръцете ви, наистина е копие от доклада на Калам?

Поен вдигна изненадано глава.

— Мислите, че може да е бил фалшив?

— Аз не мисля нищо. Само продължавам да разглеждам всички хипотези. Като са ви предоставили доклада „Калам“, независимо дали е истински или фалшив, и като са направили така, че той да изчезне след това, автоматически са подкопали вашето влияние, както и влиянието на цялото правителство. Понеже ще ви обвинят в това, че сте го унищожили.

— В такъв случай още утре ще имаме новини за него.

— Не е задължително да стане толкова бързо. Бих искал да знам къде и при какви обстоятелства е бил намерен докладът.

— Смятате, че това може да се направи, без да се разчуе?

— Ще се опитам. Господин министър, надявам се, че сте ми казали всичко? Позволявам си да обърна внимание на това, защото при сегашните обстоятелства е много важно…

— Да, знам. Само още една подробност, за която не съм споменавал досега. В началото ви споменах за Артюр Нику. Навремето, когато го срещнах за първи път на някаква вечеря, бях обикновен депутат и изобщо не ми идваше наум, че един ден ще оглавявам Министерството на строителството. Знаех, че е един от членовете на фирмата „Нику и Совгрен“, предприемачите от улица „Дьо ла Репюблик“. Артюр Нику не се държеше като предприемач, а като светски човек. Противно на това, което човек би могъл да предположи, той не отговаря на образа на новобогаташ, нито на банкер. Той е образован, а освен това умее да се държи в обществото. Посещава най-добрите ресторанти в Париж, винаги заобиколен от красиви жени, особено от театрални и киноактриси.