Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

После се беше обадил Кенан. Казваше, че предишното съобщение също е от него, и се извиняваше за шума. Този път беше оставил по-изчистено и разбираемо съобщение. С най-порнографски език разказваше колко много ме иска. Ако е чула тези неща, Сатъ със сигурност е почервеняла.

След това имаше още едно съобщение без глас и приключиха. Бях за два часа навън и очевидно телефонът не бе спрял да звъни и за миг.

— Госпожо Сатъ, нарежи динята в кухнята. Аз влизам под душа. Сложи я във фризера, за да се охлади малко, докато изляза — казах аз и влязох в банята.

Когато излязох, динята беше готова. Когато съм наоколо, Сатъ винаги удължава работата си и бърше дълго праха на вещи, които дори не би докоснала, когато ме няма. Добре, не съм болен на тема педантичност, но най-естественото ми право е да очаквам домът ми да е чист. Има случаи, в които съм сигурен, че си е тръгвала, след като е изгладила само една-две дрехи.

Всъщност възнамерявах да я накарам да събере натрупаните в компютърната стая списания и дискети, както и да развърже и подреди вързаните вече на възел десетки шнурове и кабели. Исках също така да изчисти хубаво и клавиатурата. Казах й. Когато стигнахме до кабелите, тя рече:

— А, мен ме е страх. Има ток… Да не ме удари през лятото…

Сякаш ако я удари през зимата, ще бъде нормално!

— Няма — казах аз, — нищо няма да ти се случи. Ще ги извадим от контакта. Ще ги подбереш и ще ги изчистиш, след това аз ще ги включа.

— Така става — съгласи се тя. — Ако искате, дори ще ги вържа. Или да ги оплета хубавичко?

Не, не исках кабелите на компютъра ми да бъдат оплетени в безсмислен модел за сплетена коса.

— Ти ги изчисти, пък ще видим — казах аз.

Влезе вътре и веднага се обади:

— Хайде, елате да ги извадите от контакта, за да ги изчистя.

Сякаш не беше тя тази, която използва прахосмукачката, ютията и кухненския робот. Отидох и направих каквото искаше. Наведе се, влезе под масата и започна да разплита кабелите. Знаех, че вътрешно ме псува. Изключих дори и клавиатурата и я сложих пред нея. Казах й да я избърше с препарат, без да я мокри много.

Докато Сатъ приключи и си тръгне, разглеждах списанията и почетох малко книга. Тя не стоеше много. Имаше навика да си тръгва преди четири. И този път стана така.

— Има ли още нещо друго? — попита тя, когато се изправи пред мен, вече облечена.

Щом си тръгна, погледнах клавиатурата, от нея почти се стичаше вода. Естествено, с това искаше да ми покаже, че не бива друг път да я карам да го прави. Имахме дълго минало. Разбирах посланията й. Обърнах клавиатурата и я поставих на слънце на прозореца. Докато я слагах, доста понапсувах Сатъ. Щеше да се наложи да си купя нова, ако тази не работи, след като изсъхне. Новата ще бъде и чиста.

Кабелите не ги беше оплела на плитка, но ги беше увила с една широка червена панделка. Беше се получило отвратително и смешно. Можеше да остане така за известно време.

Възнамерявах да си почина малко, преди да тръгна за клуба. Ако Кенан се обади пак, щяхме да го обмислим.

Тъкмо се излегнах, и се звънна на вратата. Връзката, която се развиваше между лягането ми в леглото и звъненето на вратата, беше започнала да ме дразни. Но като помислих, че може да е Кенан, изтичах и отворих.

Разочарование! Срещу мен беше Хюсеин. Лицето му, очите му не приличаха на нищо. Имах намерение да му се разкрещя, което се изпари, като видях състоянието му. Не беше трудно да предположа какво бе станало. Пуснах го вътре.

— Какво се е случило с теб? — попитах.

— Твоите хора го направиха.

Гледаше като малко коте, останало на улицата.

— Кои са тези мои хора?

— Ми те, защо ли ги криеш, тези, които искат да получат това, което притежаваш. Взеха плика, който изпрати. След като не разбраха какво е, решиха да ме пребият, за да ме накарат да говоря.

— Много съжалявам. Извинявай — казах аз.

— След като разбраха, че не е това, което търсят, ме оставиха. По едно време си помислих, че ще ме убият. Оказаха се милостиви.

— Ходи ли в полицията? — попитах.

— Какво ще направи полицията? Аз съм таксиметров шофьор, забрави ли… Ако попадна на добър полицай, ще ме изслуша, ще ми каже, че съжалява, и ще ме изпрати.

За днес той беше вторият човек, който чрез бой беше принуден да говори. София беше прикрила следите от побоя благодарение на грима. Хюсеин не беше успял.

— От два дни насам ме бият. Няма място, което да не ме боли.

Извиних му се отново.

— Ти нямаш вина — рече той.

— Все пак тези неща ти се случиха заради мен.