Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

Сюлейман почервеня до ушите си, но не каза и дума.

— Няма нужда да се срамуваш, Сюлейман — рече Сюрея. — То се вижда колко хубав и привлекателен е господинът. Ако си го харесал, кажи открито. Ако искаш, можем пак да поканим госпожата.

Това предложение стана повод да ми се повдига още повече.

— Няма такова нещо, господине… — започна да заеква Сюлейман.

Беше невъзпитан и нетактичен. Тоест заявяваше, че не ме е харесал. Добре направих, като го пребих. А Сюрея се усмихваше и гледаше.

— Освен това доста сте го поступали. Самочувствието му бе накърнено. Не очаквахме.

— Извинявай, ако съм ти причинил болка — обърнах се към него аз. Бях сигурен, че съм му причинил сериозна болка. — Да беше ми казал.

— Не беше моя работа да разкривам имена — отговори Сюлейман. В гласа му звучеше тонът на разсърдените деца. Гледах го в профил, на обратната светлина се виждаше само адамовата му ябълка, която играеше нагоре-надолу при преглъщане. И все пак не отделяше очите си от шосето. Дори един път не се беше извърнал да ме погледне.

— Де да бяхте ми изпратили съобщение по телефона, за да ме предупредите. Напразно попаднах насред изнудвачите — казах аз.

— Права сте, но беше възможно домът ви да е наблюдаван и подслушван. Не можех да поема такъв риск.

Всъщност беше прав. Домът ми бе под наблюдение. Не знаех дали не се и подслушва.

Сабиха спря да плаче, но обърна главата си към прозореца, за да покаже, че не ни слуша. Не виждаше, но изглеждаше, сякаш гледа навън.

— Добре, но сега е въпрос на време медиите да го научат. Участвахте в погребението заедно с хората. Качихте травестит в колата си. Взехте под опеката си майката на друг травестит — извинете, лельо. Наведнъж изложихте пред очите на хората всичко това, което от толкова отдавна се опитвате да пазите и да криете.

— Казват, че на око, което се пази, се забива треска. Взехме необходимите мерки. Но сте права все пак, може да се разчуе. Но ако погледнем от другата страна, имиджът ми ще се подобри, ако се разбере, че приютявам сляпа и възрастна жена, която ми е далечна роднина и чийто син е станал жертва на убийство. Грижите за хора от различни прослойки, които приемаме в партията, ще подчертае наличието на гъвкави виждания в нея. Всъщност няма нищо притеснително. Всичко протича под контрола ни.

— А аз, която съм забелязана да се качвам и да слизам от колата ви?

Естествено, докато задавах този въпрос, повдигнах максимално нагоре едната си вежда. Малко разтворих и устните си. Това е мимика, която ми харесва, когато я направя пред огледалото.

— Във всяко семейство, а и между роднините може да има някои неодобрявани личности. То не е причина да ги изключваме. Особено в такива тежки времена. Ние като партия разтваряме обятия за всеки. Нашите поддръжници са достатъчно зрели, за да приемат това с разбиране.

Да, такива хора не биха направили и крачка, без да я премерят. Може би имаше и емоционален характер, но ето че всичко, което правят, накрая се опираше на елементарна аритметика.

— Мислите ли да предприемате нещо по отношение на убийците на Бусе, тоест Февзи? Една огромна банда изнудвачи…

Като чу името на Февзи, очите на Сабиха отново се насълзиха.

— Знаем кои са — отвърна той. — И вие, и ние.

— Банда, която досущ като октопод е пуснала пипалата си навсякъде — уточних аз.

Сабиха вече плачеше с глас. Кърпичката в ръката й беше прогизнала. Не издържах, подадох й кутийката салфетки, стояща между мен и Сюлейман.

— Зап’вядайте, използвайте тези — казах аз.

Благодари ми безмълвно. Изтегли една от кутията и си издуха носа.

— От известно време знаем за тяхното съществуване. Дори се случи да послужат и на нас. Но, както и вие сте установили, прекалено много са се разраснали. Корените им се опират на здрави места. Невъзможно е да се справим с всички накуп. Установихме имената, свързани с убийството на Февзи. Засега целта ни са само те. Но не се притеснявайте, предприехме действия. — Намигването с минимална мимика в лицето, в смисъл на „не се и съмнявайте“, беше наистина учудващо.

— Дотук добре, но аз как ще се отърва от тях? Както знаете, те са на моята глава. Следят ме, наблюдават дома ми, с една дума, на главата са ми. Аз не притежавам вашите възможности. Ако реша да се справям с всеки един поотделно, няма да ми стигне живота.

Известно време остана безмълвен, докато ме гледаше в очите.

— Госпожа София получи необходимите указания по време на погребението. Надяваме се, че се е убедила. Известно е, че когато се работи с такива институции, невинаги се остава на едната страна и това трябва да се взема предвид. Поради тази причина от самото начало ръцете трябва да се държат здраво. И нашето положение е точно такова. Око за око, зъб за зъб… Разкрихме си картите. Вече е ясно какво ще правят. Тази общност също си има свои неписани правила. Колко е безмилостен светът, в който живеем. Но трябва да призная, че с касетата, която извадихте вчера, малко пообъркахте положението.