Агата Кристи - Убийство по Коледа

— През деня не отиваше ли в други стаи?

— Никога, сър. Предпочиташе да си стои в своята стая. Мистър Лий не си падаше много по лукса. Стаята му беше просторна и светла.

— Значи мистър Лий е вечерял в седем, нали така?

— Да, сър. Вдигнах подноса, а после поставих бутилка шери и две чаши на масата.

— Защо?

— Така ми нареди мистър Лий.

— Беше ли това обичайно?

— Понякога. По правило никой от семейството не се качваше при него, ако не беше поканен. Някои вечери предпочиташе да остане сам. Друг път пък викаше мистър Алфред, мисис Алфред или и двамата да отидат при него след вечеря.

— Но, според вас, не е постъпил така този път, нали? Искам да кажа, че не е изпращал да повикат някой член от семейството при него?

— Не е пращал мен , сър.

— Значи не е очаквал човек от семейството?

— Може да го е повикал лично, сър.

— Разбира се.

Хорбъри продължи:

— Оправих всичко, пожелах лека нощ на мистър Лий и си тръгнах.

Поаро попита:

— Стъкнахте ли огъня, преди да излезете?

Прислужникът се поколеба.

— Нямаше нужда, сър. Огънят гореше добре.

— Дали мистър Лий го е стъкнал сам?

— О, не, сър. Предполагам, че го е направил мистър Хари Лий.

— Значи мистър Хари Лий е бил при него, когато отидохте там преди вечеря?

— Да, сър. Той си тръгна, когато влязох.

— Какви бяха отношенията между тях двамата според вас?

— Мистър Хари Лий беше в много хубаво настроение, сър. Смееше се с отметната назад глава.

— А мистър Лий?

— Той мълчеше и беше доста замислен.

— Аха. Има още нещо, което искам да узная, Хорбъри. Какво можете да ни кажете за диамантите, които мистър Лий държеше в сейфа си?

— Диаманти ли, сър? Не съм виждал никакви диаманти.

— Мистър Лий е съхранявал там нешлифовани диаманти. Сигурно сте го виждали да ги държи в ръка.

— Имате предвид онези камъчета ли, сър? Да, виждал съм ги у него един-два пъти, но не знаех, че са диаманти. Вчера ги показваше на чуждестранната госпожица. Или онзи ден?

Полковник Джонсън се обади внезапно:

— Тези камъни са били откраднати.

Хорбъри извика:

— Надявам се не мислите, че аз имам нещо общо с това!

— Не ви обвинявам в нищо — каза Джонсън. — Какво можете да ни кажете по този въпрос?

— За диамантите ли, сър? Или за убийството?

— И за двете.

Хорбъри се замисли. Той прокара език по бледите си устни. Най-сетне вдигна глава, а погледът му като че таеше нещо.

— Нямам какво да кажа, сър.

Поаро попита тихо:

— Да сте дочули нещо? Да кажем докато сте изпълнявали задълженията си? Нещо, което може да се окаже полезно?

В очите на прислужника проблесна някаква искрица.

— Не, сър. Няма такова нещо, сър. Само дето се получи малко спречкване между мистър Лий и някои от семейството.

— Кои някои?

— Според мен имаше нещо около завръщането на мистър Хари Лий. На мистър Алфред Лий това не му се хареса. Разбрах, че между него и баща му били разменени някои по-остри думи, но това е всичко. Мистър Лий не го е обвинявал нито за миг, че е вземал някакви диаманти. Освен това съм сигурен, че мистър Алфред никога не би направил такова нещо.

Поаро бързо попита:

— Но срещата му с мистър Алфред беше след като откри липсата на диамантите, нали?

— Да, сър.

Поаро се наведе напред.

— Аз мислех, Хорбъри — произнесе отчетливо той, — че не сте знаели за кражбата на диамантите докато не го научихте от нас току-що . Откъде знаете тогава, че мистър Лий е открил липсата им, преди да разговаря със сина си?

Лицето на Хорбъри пламна цялото.

— Няма смисъл да лъжете. Казвайте — обади се Сагдън. — Кога разбрахте?

Хорбъри произнесе унило:

— Чух го да говори по телефона с някого за това.

— Но не сте били в стаята?

— Не, бях отвън, до вратата. Не чух добре, само няколко думи.

— Какво точно чухте? — попита Поаро.

— Чух думите кражба и диаманти, чух го и да казва „Не зная кого да подозирам“. После го чух да казва нещо за тази вечер в осем часа.

Сагдън кимна.

— Разговарял е с мен. Било е към пет и десет, нали?

— Точно така, сър.

— А когато влязохте след това в стаята, той беше ли разтревожен?

— Съвсем малко, сър. Изглеждаше разсеян и малко притеснен.

— Дотолкова, че вие да усетите накъде отива работата, така ли?

— Вижте какво, мистър Сагдън, не искам да говорите така. Не съм докосвал никакви диаманти, а и не можете да го докажете. Не съм крадец.

Сагдън изобщо не се трогна от тези думи и каза спокойно:

— Ще видим. — После погледна изпитателно към полковник Джонсън, който му кимна на свой ред и продължи: — Това е всичко засега. Няма да ни трябвате повече тази вечер.