Агата Кристи - Убийство по Коледа

Поаро каза:

— Разбрах, че мистър Лий я е издирвал от доста време. Имал е кореспонденция с консулството в Мадрид и с вице-консула в Аликара, където майка й е починала.

— Държал го е в тайна — каза Магдалин. — Алфред не е знаел нищо за това. Нито пък Лидия.

— Аха! — каза Поаро.

Магдалин се приближи към него. Той усети лекия й парфюм.

— Знаете ли, мосю Поаро, има някаква история около съпруга на Дженифър — Естравадос. Починал доста скоро след сватбата и около смъртта му има нещо тайнствено. Алфред и Лидия знаят. Било е нещо… нещо доста непочтено…

— Това — каза Поаро — наистина е тъжно.

Магдалин каза:

— Съпругът ми смята — и аз съм съгласна с него, — че семейството трябва да знае повече за нейния произход. Ако все пак баща й е бил престъпник…

Тя замълча, но Еркюл Поаро не каза нищо. Той като че ли се наслаждаваше на природните красоти, които можеха да се видят през зимата в Горстън Хол.

Магдалин каза:

— Не мога да се отърва от мисълта, че в начина, по който загина моят свекър, има нещо многозначително. Всичко стана по много… много неанглийски маниер.

Еркюл Поаро се извърна бавно. В погледа му, с който той посрещна нейния, се четеше въпрос.

— Аха — каза той. — Испанската връзка, така ли?

— Ами те са доста жестоки , нали така? — Думите й прозвучаха съвсем по детински. — Разните им борби с бикове и какво ли не!

Еркюл Поаро каза любезно:

— Значи според вас сеньорита Естравадос е прерязала гърлото на дядо си?

— О, не, мосю Поаро! — Магдалин почти подскочи от възмущение. — Не съм казвала нищо подобно! Наистина не съм!

— Е — каза Поаро. — Навярно не сте.

— И все пак мисля, че тя е… как да кажа? — подозрителна личност. Как само вдигна скришом нещо от пода на стаята онази нощ!

В гласа на Поаро се появи нова нотка:

— Вдигнала е нещо от пода онази нощ?

Магдалин кимна. Детинската й устица се изви презрително.

— Да, още щом влязохме в стаята. Огледа се набързо, за да види дали някой не гледа и се спусна върху това. Но, за щастие, полицейският началник я видя и я накара да му го даде.

— А знаете ли какво е вдигнала от пода, мадам?

— Не. Бях далеч от нея — със съжаление в гласа каза Магдалин. — Беше нещо дребно.

Поаро се намръщи и измърмори на себе си:

— Да-а-а, интересно.

Магдалин добави бързо:

— Сметнах, че вие трябва да знаете за това. В края на краищата ние не знаем нищичко за възпитанието на Пилар и за нейния живот. Алфред е толкова подозрителен, а пък милата Лидия е толкова добродушна. — После каза: — Най-добре е да отида да помогна на Лидия с нещо. Сигурно има писма за писане.

Тя си тръгна, а на устните й цъфтеше усмивка на злобничко удовлетворение.

Поаро остана на терасата, потънал в мисли.

Към него се приближи Сагдън. Полицейският началник имаше мрачен вид. Той каза:

— Добро утро, мосю Поаро. Май не е много уместно да си пожелаем весела Коледа, нали?

— Драги ми колега, аз наистина не виждам никакви следи от веселие на вашето лице. Ако ми бяхте пожелали весела Коледа, аз едва ли бих ви отвърнал „Да ви се връща?“

— Факт е, че не ми се иска това да се повтаря — каза Сагдън.

— Постигнахте ли някакъв напредък?

— Проверих доста неща. Алибито на Хорбъри за момента ще издържи. Човекът от входа на киното го е видял да влиза с момичето, както и да излиза след края на филма; твърди, че не е напускал салона и че не е могъл да напусне и да се върне по време на прожекцията. Момичето се кълне, че той е бил с нея в киното през цялото време.

Поаро повдигна вежди.

— Не виждам какво повече може да се каже.

Сагдън обаче продължи:

— Човек не може да бъде сигурен с тези момичета! Готови са да лъжат до посиняване заради някой мъж.

— Това прави чест на сърцата им — каза Еркюл Поаро.

Сагдън изръмжа:

— Само един чужденец може да мисли така. Това е подигравка с правосъдието.

Еркюл Поаро каза:

— Не ви ли е минавала през ума мисълта, че правосъдието е нещо странно?

Сагдън се опули и каза:

— Бива си ви, мосю Поаро.

— Нищо подобно. Аз просто следвам логиката на мисълта. Няма да спорим по въпроса. Значи според вас госпожицата от млекарския магазин не казва истината?

Сагдън поклати глава.

— Въпросът не стои така — каза той. — Всъщност според мен, тя казва самата истина. Тя е обикновено момиче и си мисля, че ако се беше опитала да ме излъже, щях да я хвана.

Поаро каза:

— Имате нужния опит?

— Точно така, мосю Поаро. След като цял живот човек взима показания, той се научава да отделя истината от лъжата. Аз съм на мнение, че момичето казва истината, а при това положение Хорбъри не е могъл да убие стария мистър Лий, което пък отново ни връща към хората от къщата.