Агата Кристи - Убийство по Коледа

Хорбъри побърза да излезе, като мърмореше благодарности.

Сагдън изрече с възхищение:

— Чудесно го спипахте, мосю Поаро. Може да е крадец, може и да не е, но иначе е първокласен лъжец!

— Неприятна личност — каза Поаро.

— Да, така е — съгласи се Джонсън. — Въпросът е как да интерпретираме показанията му?

Сагдън резюмира набързо:

— Според мен има три възможности: (1) Хорбъри е крадец и убиец. (2) Хорбъри е крадец, но не е убиец. (3) Хорбъри е невинен. Уликите за (1) са доста — подслушал е телефонния разговор и научава, че кражбата е разкрита. От поведението на господаря си разбира, че е под подозрение. Веднага съставя план. Излиза привидно в осем часа и си подготвя алиби. Не е било трудно да се измъкне от киното и да се завърне незабелязано. Трябва обаче да е бил много сигурен в момичето, че няма да го издаде. Ще видя какво мога да науча от нея утре.

— Как е успял да се влезе обратно в къщата? — попита Поаро.

— Това е по-трудно — призна Сагдън. — Но сигурно има начини. Да допуснем, че някоя от прислужничките му е отворила задната врата.

Поаро учудено повдигна вежди.

— Което означава, че той поставя живота си в ръцете на две жени? С една той вече поема сериозен риск, а с две — е, според мен с две жени рискът е огромен!

Сагдън каза:

— Някои престъпници смятат, че могат да се измъкнат от всякаква ситуация! — После продължи: — Да вземем (2). Хорбъри открадва диамантите. Изнася ги вън от къщата вечерта и вероятно ги предава на свой съучастник. Това не е трудно и е много вероятно. Тук трябва да приемем, че някой друг решава да убие мистър Лий в същото време и че този някой изобщо не е знаел за това усложнение с диамантите. Възможно е, разбира се, но като съвпадение ми се струва малко вероятно. Възможност (3) — Хорбъри е невинен. Някой друг открадва диамантите и убива мистър Лий. Това е положението — вече ние трябва да се доберем до истината.

Полковник Джонсън се прозя. Погледна часовника си и се изправи.

— Е — каза той, — да приключваме за тази вечер, а? Да погледнем все пак в сейфа, преди да си тръгнем. Ще бъде странно, ако тези проклети камъни са били там през цялото време.

Но диамантите не бяха в сейфа. Те намериха комбинацията там, където им беше обяснил Алфред Лий — в малкото бележниче от джоба на халата на мъртвеца. В сейфа намериха празна кожена кесия. Сред документите в сейфа само един представляваше интерес.

Това беше завещание, носещо дата отпреди петнадесетина години. То беше доста ясно — половината от наследството си Симеон Лий оставяше на сина си Алфред. Другата половина трябваше да бъде разделена на равни части между останалите му деца — Хари, Джордж, Дейвид и Дженифър.

Поаро се разхождаше в градината на Горстън Хол, обляна от ярките лъчи на обедното Коледно слънце. Самият дом беше голяма и солидна постройка, без обаче да може да се похвали с особени архитектурни постижения.

На южната му страна имаше широка тераса, оградена от плет от подрязан тис. Между плочите растеше трева, а по ръба на терасата имаше каменни вани, аранжирани като миниатюрни градини.

Поаро ги изучаваше с одобрителен поглед. Той измърмори на себе си: „C’est bien imagine, ca!“ 4 4 Добре е измислено това! (фр) — Б.пр.

В далечината съзря две фигури, които вървяха към декоративната водна стена на около двеста метра оттук. Една от фигурите беше Пилар, а за другата отначало помисли, че е Стивън Фар, но после разбра, че мъжът с Пилар беше Хари Лий. Хари явно проявяваше голямо внимание към привлекателната си племенница. От време на време той отмяташе глава назад и се смееше, а веднъж се наведе много внимателно към нея.

„Със сигурност това е човек, който не скърби“ — промърмори Поаро на себе си.

Лек шум зад него го накара да се обърне. Там стоеше Магдалин Лий. Тя също гледаше към отдалечаващата се двойка. Извърна глава, хвърли очарователна усмивка на Поаро и каза:

— Какъв чудесен слънчев ден! Човек просто не може да повярва след снощния ужас, нали, мосю Поаро?

— Наистина е трудно, мадам.

Магдалин въздъхна.

— За пръв път съм замесена в такава трагедия. Аз… аз едва сега се чувствувам възрастна. Доскоро бях още дете, а това, струва ми се, не е много хубаво.

Тя отново въздъхна и каза:

— Ето, Пилар така добре се владее! Предполагам, че е заради испанската й кръв. Странно е, нали?

— Кое е странно, мадам?

— Ами как се появи тук изневиделица!