Агата Кристи - Убийство по Коледа

— Съгласен съм с вас — отвърна Поаро.

— Има и още един човек, за когото е било важно мистър Лий да живее — синът му Хари. Вярно е, че е включен в завещанието, но не съм сигурен дали го е знаел . Във всеки случай не е можел да бъде сигурен! Общото впечатление е, че Хари е бил със сигурност изключен от завещанието с напускането на дома. Сега обаче отново е очаквал да бъде облагодетелствуван! За него е било важно баща му да направи ново завещание. Не е толкова глупав да го убива сега. Освен това знаем, че не е имал възможността да го направи. Виждате, че напредваме — елиминирахме доста хора по този начин.

— Вярно е. Скоро няма да остане никой!

Сагдън се ухили.

— Е, не сме толкова бързи! Имаме Джордж Лий и жена му, Дейвид Лий и мисис Дейвид Лий. Те всички имат изгода от смъртта му, а Джордж Лий, доколкото разбирам, просто е болен на тема пари. Освен това баща му го е заплашил, че ще ограничи издръжката му. Значи Джордж Лий е имал мотив, имал е и възможността да го направи!

— Продължавайте — каза Поаро.

— Имаме и мисис Джордж Лий! Тя обича парите както котката — мляко! Освен това съм готов да се обзаложа, че е затънала в дългове в момента! Ревнува от испанката. Веднага е забелязала, че испанската девойка печели влияние над стареца. Чула го е да вика адвоката си. Затова е действувала незабавно. Мисля, че тук разполагаме с нещо.

— Възможно е.

— После имаме Дейвид Лий и жена му. Те са наследници според сегашното завещание, но не смятам, че паричният мотив е най-решаващият в техния случаи.

— Така ли?

— Да. Дейвид Лий е мечтател, той няма търговски нюх. Той е особняк. Аз виждам нещата така съществуват три възможни подбуди за това убийство: диамантите, завещанието и, е, най-обикновена омраза .

— А, значи отчитате това!

Сагдън каза:

— Естествено. Нито за миг не е излизало от ума ми. Ако Дейвид Лий е убил баща си, според мен това не е било заради пари. Ако той е престъпникът, това би могло да обясни кръвта!

Поаро го изгледа одобрително.

— Да, чудех се кога ще отбележите и това. Толкоз много кръв — това са думите на мисис Алфред Лий. Това ни връща назад във времето към древни ритуали — кърваво жертвоприношение, когато жертвата е била намазвана със собствената й кръв…

Сагдън каза намръщено:

— Искате да кажете, че този, който го е направил, е бил луд?

— Драги приятелю, в човека се крият толкова инстинкти, за които той сам не подозира. Жаждата за кръв, стръвта към жертвоприношение!

Сагдън каза колебливо:

— Дейвид Лий изглежда толкова кротък човек.

Поаро отвърна:

— Вие не разбирате от психология. Дейвид Лий е човек, който живее в миналото. В него споменът за майка му е жив. Толкова години е странял от баща си, защото не му е простил начина, по който се е отнасял с майка му. Да предположим, че е дошъл тук с намерение да прости. Но може да не е бил способен на прошка… Знаем едно — че когато Дейвид Лий е стоял до трупа на баща си, той е изпитал известно удовлетворение. „Бог забавя, но не забравя.“ Възмездие! Отплата! Злото, което се заличава чрез изкупление!

Сагдън внезапно потрепери. Той каза:

— Не говорете така, мосю Поаро. Карате ме да изтръпвам. Възможно е да е така, както казвате. Ако е така, мисис Дейвид знае — и смята да го прикрива. Мога да си я представя как го прави. От друга страна не мога да си я представя като убийца. Тя е толкова обикновена и спокойна жена.

Поаро го изгледа с любопитство.

— Значи така ви изглежда? — промърмори той.

— Ами… самата й фигура го излъчва, ако разбирате имам предвид.

— О, разбирам ви отлично!

Сагдън го изгледа.

— Хайде, мосю Поаро, вие си имате идеи за този случай. Не ги крийте.

Поаро изрече бавно:

— Да, имам идеи, но те са доста мъгляви. Бих искал първо вие да резюмирате случая.

— Ами, както вече казах, има три възможни мотива: омраза, облагодетелствуване и тези диаманти. Да видим фактите в хронологичен ред: 3.30. Семейно събиране. Телефонен разговор с адвокат, чут от семейство. После старецът си го изкарва на всички и ги изгонва. Те се измъкват навън като подплашени зайци.

— Хилда Лий обаче остава — каза Поаро.

— Така е. Но не за дълго. После към шест Алфред е повикан при баща си и има неприятен разговор. Хари е трябвало да бъде приет обратно в семейството. Алфред е недоволен. По принцип Алфред би трябвало да бъде поставен на първо място сред заподозрените. Както и да е, след това идва Хари. Той е в бойно настроение, защото нещата със стареца отиват на добре. Но преди тези две срещи Симеон Лий открива липсата на диамантите и ми телефонира. Той не споменава нито дума за това пред двамата си сина. Защо? Според мен, защото е бил сигурен, че нито един от тях не е бил замесен. Не е подозирал нито един от тях. Според мен, аз продължавам да поддържам това, старецът е подозирал Хорбъри и още един човек . И съм почти сигурен какво е възнамерявал да направи. Спомняте си, нали, изричните му думи никой да не го безпокои тази вечер? Защо? Защото се е подготвял за две неща: първо — за моето идване и второ — посещението на тази друга заподозряна личност . Той е поканил някого при себе си веднага след вечеря. Коя е била тази личност? Може да е бил Джордж Лий. А още по-вероятно — жена му. И още една личност намира място в тази картина — Пилар Естравадос. Той й е показвал диамантите. Казал й е за стойността им. Откъде можем да сме сигурни, че момичето не е крадла? Да не забравяме онези мистериозни подмятания за позорното поведение на баща й. Възможно е той да е бил професионален крадец и да е влязъл в затвора заради това.