Агата Кристи - Убийство по Коледа

Сагдън каза:

— За такава игра са нужни двама. Чували ли сте за някого, мистър Фар, на когото Симеон Лий е сторил зло там? Нещо от миналото, което да обясни престъплението от тази вечер?

Стивън Фар поклати глава.

— Имал е врагове, разбира се, за човек като него това е сигурно. Но не ми е известен никакъв конкретен случай. Освен това — той присви очи — доколкото зная (в действителност поразпитах Тресилиън) не е имало чужди хора нито вън, нито вътре в къщата тази вечер.

Еркюл Поаро каза:

— С изключение на вас , мосю Фар.

Стивън Фар се извърна към него.

— О, така ли? Подозрителен странник в дома! Е, няма да откриете нищо такова, защото Симеон Лий никога не е сторил зло на Ебенизър Фар, за да дойде синът му и да дири отмъщение! Не — поклати глава той, — Симеон и Ебенизър никога не са се спречквали. Тук ме доведе чистото любопитство. А и според мен грамофонът е отлично алиби като всяко друго — постоянно сменях плочите и това сигурно се е чувало. Една плоча не би ми дала достатъчно време да изтичам до горния етаж — тези коридори са ужасно дълги — да прережа гърлото на стареца, да измия кръвта и да се върна, преди останалите да се втурнат нагоре. Идеята ви е смешна!

Полковник Джонсън каза:

— Но никой не ви обвинява в нищо, мистър Фар.

Стивън Фар каза:

— Но го подразбрах от тона на мистър Еркюл Поаро.

— Било е несъзнателно — отвърна Еркюл Поаро и му се усмихна добронамерено.

Стивън Фар го изгледа гневно.

Полковник Джонсън се намеси незабавно:

— Благодаря ви, мистър Фар. Засега това е всичко. Надявам се, че няма да напускате къщата.

Стивън Фар кимна. После се изправи и напусна стаята с широки крачки.

Когато затвори вратата след себе си, полковник Джонсън каза:

— Това е мистър Хикс, неизвестната величина. Макар историята му да изглежда правдоподобна, все пак той е белязаният. Той може да е откраднал диамантите — може да е дошъл тук с измислена история само за да се промъкне вътре. Вземете му отпечатъци, Сагдън и проверете дали няма досие в полицията.

— Вече ги взех — отвърна Сагдън суховато.

— Отлично. Явно не пропускате нищо. Предполагам, че работите и по останалите нишки.

Сагдън започна да брои на пръсти.

— Проверка на телефонните обаждания — време и прочие. Проверка на Хорбъри. Кога е излязъл, кой го е видял. Проверка на всички входове и изходи. Обща проверка на прислугата. Проверка на финансовото състояние на всички членове на семейството. Да се свържа с адвокатите и проверя завещанието. Претърсване на къщата за оръжия и за петна от кръв по дрехи, както и за скрити диаманти.

— Предполагам, че това изчерпва всичко — одобрително каза полковник Джонсън. — Някакви предложения, мосю Поаро?

Поаро поклати глава и каза:

— Според мен мистър Сагдън се справя превъзходно.

Сагдън каза със сериозен тон:

— Няма да е лесно да се претърси къщата за изчезналите диаманти. За пръв път виждам толкова украшения и дрънкулки в един дом.

— Вероятно има много скривалища — съгласи се Поаро.

— Значи нямате никакви предположения, мосю Поаро?

Полковник Джонсън като че ли беше малко разочарован — имаше вид на човек, чието куче отказва да изпълни очаквания номер.

Поаро каза:

— Ще ми позволите ли да тръгна по собствена пътека?

— Разбира се, разбира се — отвърна Джонсън едновременно със Сагдън, който попита подозрително:

— Каква пътека?

— Бих искал — каза Поаро — да имам възможността да разговарям, при това често, с членовете на семейството.

— Искате да ги разпитвате отново? — озадачено попита полковникът.

— Не, не да ги разпитвам, а да разговарям!

— Защо? — попита Сагдън.

Еркюл Поаро размаха ръка.

— В разговора се проявяват важни моменти! Когато човек говори много, невъзможно е да заобиколи истината!

Сагдън каза:

— Значи смятате, че някой лъже?

Поаро въздъхна.

— Драги приятелю, всеки лъже. Важното е да се отделят безобидните лъжи от важните. Все едно, че отделяте жълтъка от белтъка на яйцето.

Полковник Джонсън каза рязко:

— Все пак изглежда невероятно. Изправени сме пред едно особено жестоко убийство и кого подозираме? Алфред Лий и жена му — и двамата симпатични, благовъзпитани, скромни хора. Джордж Лий, който е член на парламента и образец на почтеност. Жена му? Тя е една обикновена красавица. Дейвид Лий изглежда кротък човек, за когото брат му Хари казва, че не можел да понася гледката на кръв. Жена му е симпатичен и разумен човек. Остава испанската племенница и човека от Южна Африка. Испанските красавици имат горещ темперамент, но не виждам как това симпатично момиче ще може да пререже хладнокръвно гърлото на стареца, особено като се има предвид, че за нея е било много по-важно той да е жив, поне докато подпише новото завещание. Стивън Фар е една възможност — искам да кажа, че може да е професионален измамник и да е дошъл тук заради диамантите. Старецът открива липсата им и Фар му прерязва гърлото, за да мълчи. Възможно е — грамофонното алиби не е нещо сериозно.