Агата Кристи - Убийство по Коледа

— Нима? — гласът й прозвуча развълнувано. — Истински диаманти?

Еркюл Поаро каза:

— Диаманти на стойност около десет хиляди лири.

— О! — почти изпъшка тя, като в гласа й се прокраднаха нотки на женска алчност.

— Е — каза полковник Джонсън, — мисля, че това е всичко засега. Няма да ви тревожим повече, мисис Лий.

— О, благодаря ви.

Тя се изправи, хвърли усмивки към Джонсън и Поаро — усмивката на благодарно момиченце, а след това пое към вратата с високо изправена глава и с длани, леко извърнати навън.

Полковник Джонсън извика:

— Ще помолите ли зет си, мистър Дейвид Лий, да дойде тук?

Той затвори вратата след нея и седна на мястото си.

— Е — попита той, — какво мислите? Май сме на път да се доберем до нещо! Нали забелязахте — Джордж Лий телефонирал, когато чул вика! Жена му телефонирала, когато чула вика! Тук нещо не е наред!

После добави:

— Какво мислите, Сагдън?

Полицейският началник отговори бавно:

— Не ми се иска да говоря лошо за дамата, но ми се струва, че макар да ми изглежда напълно способна да измъкне паричките на някой мъж, то тя едва ли е от тези, които могат да му прережат гърлото. Няма да е в неин стил.

— Човек никога не може да бъде сигурен, приятелю — обади се Поаро.

Полковник Джонсън се обърна към него.

— А вие, Поаро? Какво мислите вие?

Еркюл Поаро се наведе напред. Той побутна попивателната преса, после избърса невидима прашинка от свещника и най-сетне отговори:

— Бих казал, че характерът на покойния Симеон Лий започва да приема все по-ясни очертания. Според мен разковничето на този случай се крие именно в неговия характер.

Сагдън го изгледа озадачено.

— Не ви разбирам, мосю Поаро — каза той. — Какво общо има характерът на покойния с това убийство?

Поаро отвърна с леко замечтан глас:

— Характерът на жертвата винаги е свързан с нейното убийство. Прямият и доверчив характер на Дездемона е пряката причина за нейната смърт. Една по-подозрителна жена би съзряла кроежите на Яго и би се измъкнала от тях много по-рано. Нечистоплътността на Марат довежда пряко до кончината му във ваната. Темпераментът на Меркуцио довежда до гибелта му от острието на меча.

Полковник Джонсън подръпна мустака си.

— Какво точно искате да кажете, Поаро?

— Просто това, че понеже Симеон Лий е бил човек с определен характер, той е станал причина за задвижването на определени сили, които в крайна сметка довеждат до неговата смърт.

— Значи според вас диамантите нямат нищо общо с това, така ли?

Поаро се усмихна на неподправеното объркване, изписано върху лицето на Джонсън.

— Драги приятелю — каза той, — именно поради особения си характер Симеон Лий е държал диаманти на стойност десет хиляди лири в сейфа си! Едва ли някой друг би постъпил така.

— Напълно сте прав, мосю Поаро — каза Сагдън и кимна няколко пъти с изражението на човек, който най-сетне е проумял мисълта на събеседника си.

— Той си беше голям особняк, този мистър Лий. Държал е диамантите при себе си, за да ги докосва и да си припомня миналото. Помнете ми думата — затова не ги е дал да ги шлифоват.

Поаро кимна енергично.

— Точно така, точно така. Имате остър ум, мосю Сагдън.

Сагдън като че ли беше неподготвен за комплимента, но полковник Джонсън бързо се намеси:

— Има и още нещо, Поаро. Не зная дали забелязахте…

— Mais oui — каза Поаро. — Зная какво имате предвид. Мисис Джордж Лий, без самата тя да го съзнава, изтърва, така да се каже, котката от чувала! От нея придобихме отлично впечатление за последното семейно събиране. Тя ни уведоми — о, по такъв наивен начин — че Алфред е бил ядосан на баща си и че Дейвид е изглеждал така, сякаш е „можел да го убие“. Според мен и двете неща се верни. Но от тях можем да си направим собствени изводи. Защо Симеон Лий е събрал семейството си? Защо са го заварили точно в момент, когато е телефонирал на своя адвокат? По дяволите, това не е било случайно. Той е искал те да го чуят! Клетият старец, бил е прикован на стола си и е бил лишен от младежките си развлечения. Затова и измисля ново развлечение. Забавлявал се е, като е дразнел алчността на човешката природа, като си е играел с нейните чувства! От това обаче следва още едно умозаключение. В тази своя игра той не е трябвало да пропуска нито един. Следователно е било логично и необходимо да се отнесе по същия начин и с мистър Джордж Лий! Неговата съпруга тактично премълча този факт. Навярно и по неин адрес е била изстреляна някоя отровна стрела. Според мен много скоро ще узнаем от другите какво е казал Симеон Лий на Джордж Лий и на неговата съпруга…