Агата Кристи - Убийство по Коледа

Полковник Джонсън каза:

— Не, няма нужда. Благодаря ви, мистър Лий, нямаме повече въпроси. Навярно не можете да ни кажете кой ще е искал да убие баща ви?

Дейвид Лий изрече думите си като че ли без да се замисли много:

— Според мен — доста хора! Но не мога да ви кажа кой конкретно.

Той излезе бързо, почти затръшвайки вратата след себе си. Полковник Джонсън едва успя да прочисти гърлото си, когато врата се отвори и в стаята влезе Хилда Лий.

Еркюл Поаро я изгледа с интерес. Беше длъжен да признае, че съпругите на братята Лий представляваха интересен материал за изучаване. Интелигентността и грациозността на Лидия, закачливото поведение на Магдалин, а сега — усещането за солидна сила, което се излъчваше от Хилда. Тя беше, забеляза той, по-млада отколкото нейната старомодна прическа и облекло я караха да изглежда. В кестенявите й коси нямаше бели косми, а кафевите й очи искряха от доброта. Тя, помисли си той, беше симпатична жена.

Полковник Джонсън говореше с най-любезния си тон:

— … голямо бреме за всички вас — казваше той. — От съпруга ви, мисис Лий, разбрах, че за пръв път сте в Горстън Хол?

Тя кимна с глава.

— Познавахте ли отпреди вашия свекър.

Хилда отвърна с приятния си глас:

— Не. Ние се оженихме малко след като Дейвид беше вече напуснал дома си. Той винаги е искал да няма нищо общо със семейството си. До този момент не бях се срещала с нито един от тях.

— Как стана така, че дойдохте тук?

— Моят свекър изпратил писмо до Дейвид. В него споменал за напредналата си възраст и желанието си да събере всичките си деца за Коледа.

— И вашият съпруг прие поканата?

Хилда отвърна:

— Боя се, че той прие по мое настояване. Аз… аз не оцених правилно ситуацията.

Поаро се намеси с въпрос:

— Ще бъдете ли така любезна да обясните малко повече, мадам? Струва ми се, че вие можете да ни кажете нещо ценно.

Тя веднага се извърна към него и каза:

— Тогава още не бях виждала моя свекър и не знаех истинските му мотиви. Предположих, че е стар и самотен и че наистина иска да се сдобри с децата си.

— А какъв е бил истинският му мотив според вас, мадам?

Хилда се поколеба за миг, после изрече бавно:

— За мен няма съмнение, никакво съмнение, че всъщност моят свекър съвсем не е искал помирение, а да разпали вражда.

— По какъв начин?

Хилда отвърна тихо:

— Беше му забавно да дразни най-низките инстинкти на човешката природа. У него имаше — как да се изразя? — нещо дяволско. Искаше да противопостави всеки от семейството на останалите.

Джонсън попита:

— И успя ли?

— О, да — каза Хилда Лий. — Успя.

Поаро каза:

— Вече научихме, мадам, за сцената, разиграла се този следобед. Доколкото разбрах, тя не е била никак приятна.

Хилда Лий кимна с глава.

— Ще ни я опишете ли — колкото се може по-достоверно?

Тя се замисли за миг.

— Когато влязохме, моят свекър говореше по телефона.

— С адвоката си, така ли?

— Да, той предлагаше мистър… мистър Чарлтън, струва ми се, не си спомням името му, да дойде при него, тъй като искал да направи ново завещание. Старото му завещание не било вече актуално.

Поаро попита:

— Помислете добре, мадам. Според вас мистър Лий нарочно ли е искал да чуете този разговор или е било чиста случайност?

Хилда Лий отвърна:

— Почти съм сигурна, че беше нарочно.

— И целта му е била да всее смут и съмнения сред вас?

— Да.

— Което означава, че може изобщо да не е искал да променя завещанието си?

Тя позабави отговора си.

— Не, струва ми се, че тази част от разговора не беше просто така. Може наистина да е искал да направи ново завещание, но просто му е доставило удоволствие да го подчертае.

— Мадам — каза Поаро, — аз не съм официално лице и, както се досещате, моите въпроси не са такива, каквито би ви задал някой английски служител на закона. Но имам огромното желание да разбера как би изглеждало, според вас, новото завещание. Разбирате, че ме интересува не какво знаете, а какво мислите по въпроса. Слава богу, жените винаги са бързи в оформянето на мнения.

Хилда Лий се усмихна леко.

— Нямам нищо против да ви кажа какво мисля. Сестрата на мъжа ми, Дженифър, се омъжила за испанец, Хуан Естравадос. Нейната дъщеря, Пилар, току-що пристигна тук. Тя е много симпатично момиче, както и единствената внучка в семейството. Старият мистър Лий беше във възторг от нея. Според мен той искаше да й остави значителна сума пари. Вероятно в старото си завещание й е бил оставил малко или почти нищо.