Агата Кристи - Убийство по Коледа

Поаро каза:

— Значи Хорбъри е човекът с най-добри възможности?

— Да.

— Мислите ли, че той е откраднал диамантите?

— Възможно е. Предполагам… Той би имал най-добра възможност. О, всъщност не знам какво да мисля.

Полковник Джонсън се намеси.

— Съпругът ви вече ни разказа своята версия за случилото се тази вечер. Бихте ли направили същото? Кога, например, видяхте свекъра си за последен път.

— Ние всички бяхме в стаята му днес следобед, преди чая.

— Не го видяхте по-късно, за да му пожелаете лека нощ?

— Не.

Поаро попита:

— Правите ли го обикновено?

Лидия отговори рязко:

— Не.

Джонсън продължи:

— Къде се намирахте по време на извършване на престъплението?

— В гостната.

— Чухте ли шум от борба?

— Струва ми се, че чух нещо тежко да пада, но разбира се, стаята на свекъра ми е над трапезарията, не над гостната, така че надали бих чула твърде много.

— Но чухте вика?

Лидия потръпна.

— Да, това чух. Беше ужасяващо, сякаш викаше някой прокълнат от ада. Веднага разбрах, че се е случило нещо страшно. Избързах навън и последвах съпруга си и Хари нагоре по стълбите.

— Кой друг беше с вас по това време в гостната?

Лидия сбръчи вежди.

— Всъщност… не мога да си спомня. Дейвид беше в съседната стая и свиреше Менделсон. Мисля, че и Хилда отиде при него.

— А другите две дами?

— Магдалин отиде да телефонира. Не мога да си спомня дали Пилар беше там или не.

Поаро каза тихо:

— Значи е възможно да сте останали съвсем сама?

— Да, да, всъщност така беше, доколкото си спомням.

Полковник Джонсън продължи:

— Относно диамантите. Мисля, че е необходимо най-после да се уверим дали са тук или не. Знаете ли комбинацията от сейфа на баща си, мистър Лий? Вижда ми се някак си старомоден.

— Ще я намерите в малкия бележник, който той обикновено носеше в горния джоб на халата си.

— Добре. Веднага ще се занимаем с това. Може би ще бъде по-добре, ако разпитаме първо другите. Дамите може да поискат да си легнат.

Лидия стана.

— Хайде, Алфред. — После се обърна към тях: — Да им кажа ли да дойдат?

— Да, ако обичате, един по един.

— Разбира се.

Тя се отправи към вратата и Алфред я последва. В последния миг той изведнаж се обърна.

— Но, разбира се — каза той и се върна бързо до Поаро. — Вие сте Еркюл Поаро! Как не съобразих. Трябваше веднага да се сетя.

Той заговори бързо и възбудено:

— Господ ви изпраща тук! Открийте истината, мосю Поаро. Цената е без значение. Ще посрещна всички разходи. Само я открийте ! Бедният ми баща, убит най-брутално. Трябва да откриете истината. Смъртта на баща ми не може да остане безнаказана.

Поаро отговори тихо:

— Уверявам ви, мистър Лий, че съм готов да направя всичко в помощ на полковник Джонсън и старши полицай Сагдън.

Алфред Лий каза:

— Искам да работите за мен . Смъртта на баща ми трябва да бъде отмъстена.

Той затрепери силно. Лидия се върна и го хвана под ръка.

— Хайде, Алфред, трябва да извикаме другите.

Очите й срещнаха погледа на Поаро. Тези очи пазеха своите тайни. Те не трепваха.

Поаро тихо изрецитира:

— „Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.“

Тя го прекъсна.

— Спрете! Не казвайте това!

— Но вие сте го казали, мадам.

Тя пое дъх.

— Знам… Спомням си… Беше толкова ужасно.

И тя рязко се обърна и излезе от стаята. Съпругът й я последва.

Джордж Лий гледаше със сериозно изражение.

— Ужасна работа — каза той, поклащайки глава. — Наистина ужасна работа. Според мен това е работа единствено на някой луд !

Полковник Джонсън каза с любезен глас:

— Така ли смятате?

— Да. Наистина така смятам. Някой вманиачен убиец. Сигурно е избягал от някой дом за душевно болни в околността.

Полицейският началник Сагдън се намеси:

— А как, според вас, този… ъ-ъ-ъ… луд е проникнал в къщата, мистър Лий? И как я е напуснал?

Джордж поклати глава.

— По този въпрос — каза той — трябва да се произнесе полицията.

Сагдън отвърна:

— Ние веднага обходихме къщата. Всички прозорци бяха затворени и залостени. Страничният вход беше заключен, както и предната врата. Никой не е могъл да мине през кухненските помещения, без да бъде забелязан от прислугата.

Джордж Лий извика:

— Но това е абсурд! Остава само да кажете, че баща ми не е убит!

— Убит е — в това няма съмнение — каза Сагдън.

Полковник Джонсън се покашля и пое инициативата:

— А къде бяхте вие, мистър Лий, по време на убийството?