Погледна към това, което бе написала: „Мутуализъм: симбиоза с полза и за двата или за всички участващи организми“.
Това бе думата, определяща пакта на Уорън Хойт с новия му партньор. Хирургът и Властващия, които работеха в екип. Които ловуваха и заедно се хранеха с мърша.
— Уорън Хойт винаги е работел най-добре с партньор — каза д-р Цукер. — Така му е приятно да ловува. По същия начин, по който ловуваше с Андрю Капра до смъртта на Капра. Хойт наистина се нуждае от участието на друг мъж като част от своя ритуал.
— Но миналата година ходеше на лов самостоятелно — обади се Бари Фрост. — Тогава нямаше партньор.
— В известен смисъл имаше — отвърна Цукер. — Помисли за жертвите, които избираше тук, в Бостън. Всички бяха преживели сексуално насилие — не от Хойт, а от други мъже. Привличат го травмирани жени, белязани от изнасилване. В неговите очи това ги правеше мръсни, заразени. И следователно — достъпни. Дълбоко в себе си Хойт се страхува от нормални жени и този страх го прави импотентен. Чувства се силен само когато мисли за тях като за долни същества. Символично унищожени. Когато ловуваше с Капра, Капра изнасилваше жените. Едва тогава Хойт използваше скалпела. Едва тогава можеше да извлече пълно задоволство от своя ритуал.
Психиатърът огледа залата и видя кимащи в знак на съгласие глави. Полицаите в това помещение вече познаваха тези детайли. Всички те, с изключение на Дийн, бяха работили върху разследването на Хирургът, всички бяха запознати с почерка на Хойт.
Цукер отвори една папка на масата.
— Сега стигаме до втория убиец. Властващия. Неговият ритуал е почти огледален образ на този на Хойт. Той не се страхува от жените. Нито от мъжете. Всъщност избира да атакува жени, които живеят с партньори. При това не става въпрос за създаващо неудобства присъствие на съпруг или приятел. Не, Властващия явно иска мъжът да бъде там и отива подготвен да се справи с него. Със зашеметяващ с електричество пистолет и скоч лента, за да обездвижи съпруга. И разполага жертвата си от мъжки пол така, че да вижда това, което става после. Властващия не убива мъжа веднага, което би било практичният ход. За него удоволствието е неразривно свързано с наличието на публика. От съзнанието, че наблизо има друг мъж, наблюдаващ как той обладава онова, което е негово.
— А за Уорън Хойт удоволствието е да наблюдава — обади се Джейн.
Цукер кимна.
— Точно така. Единият убиец обича да действа. А другият — да гледа. Съвършен пример за мутуализъм. Тези двама мъже са естествени партньори. Желанията им се допълват. Заедно са по-ефективни. Могат да контролират по-добре плячката си. Могат да комбинират уменията си. Дори когато Хойт беше в затвора, Властващия копираше техниките му. Още тогава заимстваше елементи от характерния за Хойт начин на действие.
Този момент Джейн бе разпознала преди всички останали, но никой от присъстващите не отбеляза тази подробност. Може би бяха забравили, но тя не го беше забравила.
— Знаем, че Хойт е получавал писма от граждани. Дори от затвора е успял да си намери почитател. Култивирал го е, може би дори го е инструктирал.
— Чирак — промълви Ризоли.
Цукер я погледна.
— Използва интересна дума. Чирак. Човек, който придобива умение или занаят под ръководството на майстор. В този случай го обучават на ловджийския занаят.
— Но кой е чиракът? — обади се Дийн. — И кой е майсторът?
Въпросът му изнерви Джейн. През изминалата година Уорън Хойт бе олицетворявал най-ужасното зло, което тя бе в състояние да си представи. В един свят, където не липсваха подобни ловци, никой не можеше да се мери с него. А сега Дийн бе повдигнал възможност, която нямаше смисъл да се подлага на обсъждане: възможността Хирургът да е последовател на някой дори още по-чудовищен.
— Каквито и да са взаимоотношенията им — продължи Цукер, — те са далече по-ефикасни като екип, отколкото поотделно. И сега, когато действат в екип, е напълно вероятно моделът на атаките им да се промени.
— Как така? — попита Слийпър.
— Досега Властващия избираше двойки. Слагаше мъжа така, че да изпълнява ролята на публика, на наблюдател на изнасилването. Той иска там да присъства друг мъж, който да гледа как обладава плячката си.
— Но сега вече има партньор — намеси се Ризоли. — Мъж, който ще наблюдава. Мъж, който иска да наблюдава.
Психиатърът кимна.
— Възможно е Хойт да изпълнява тази толкова важна роля във фантазиите на Властващия. На наблюдателя. На публиката.
Читать дальше