Тес Геритсън - Чиракът

Ерин посочи към микроскопа.

— Микроскопските стъкла са приготвени за вас. Хвърлете един поглед.

Ризоли и Дийн седнаха един срещу друг, долепили очи до предназначените специално за обучение двойни микроскопи. През лещите видяха една и съща гледка: две нишки, поставени една до друга за сравнение.

— Влакното вляво е взето от Гейл Йегър, а вдясно — от Карена Гент — обясни Ерин. — Какво мислите?

— Изглеждат еднакви — отвърна Джейн.

— И наистина са еднакви. И двете са найлон на Дюпон шест, шест, мръснозелен. Нишките са трийсет дение, изключително тънки. — Ерин отвори някаква папка и взе оттам две графики, които постави върху плота. — Ето отново спектралния ДОИС анализ. Номер едно е от Йегър, номер две — от Гент. — Погледна към Дийн. — Запознат сте с техниката Дифузно-отражателна инфрачервена спектроскопия, нали, агент Дийн?

— Става дума за използване на инфрачервена светлина, нали?

— Да. Прибягваме до тази техника, за да отличим повърхностното третиране от самото влакно. Да различим химикалите, приложени към материята, след като е била изтъкана.

— И открихте ли такива?

— Да, натриване със силикон. Миналата седмица с детектив Ризоли обсъдихме възможните причини за подобно третиране на повърхността на материята. Нямахме представа за какво е била предназначена тази материя. Знаехме само, че влакната са устойчиви на горещина и светлина. А нишките са толкова тънки, че ако бъдат сплетени, получената в резултат материя ще бъде водонепроницаема.

— Предположихме, че става дума за палатка или мушама — допълни Джейн.

— И какво ще добави към това силиконът? — попита Дийн.

— Антистатични свойства — отговори Ерин. — Известна устойчивост срещу късане и проникване на вода. Плюс, както се оказа, намалява пропускливостта на материята почти до нула. С други думи, през нея не може да премине дори въздух. — Сега Волчко погледна към Ризоли. — Някакви предположения какво е това?

— Каза, че вече знаеш отговорите.

— Да, използвах малко помощ. От лабораторията на щатската полиция на Кънектикът. — Ерин постави трета графика на плота. — Пратиха ми я по факса днес следобед. Това е ДОИС спектрална графика на влакна, намерени на мястото на убийство в селските райони на Кънектикът. Влакната били от ръкавиците и мъхнатото яке на заподозрения. Сравнете ги с влакната на Карена Гент.

Погледът на Ризоли скачаше назад-напред между графиките.

— Резултатите от спектралния анализ съвпадат. Влакната са идентични.

— Точно така. Само цветът е различен. Влакната на нашите два случая са мръснозелени. Влакната от убийството в Кънектикът са в два различни цвята — едни са неоновооранжеви, а други — ярко жълто-зелени.

— Шегуваш се.

— Изглежда доста крещящо, нали? Но, като се изключи цветът, влакната от Кънектикът отговарят на нашите. Найлон на Дюпон шест, шест. Нишки трийсет дение, за финал натрити със силикон.

— Разкажи ни за случая от Кънектикът — помоли Дийн.

— Инцидент при скачане с парашут. Парашутът на жертвата не се отворил както трябва. Едва когато тези оранжеви и жълто-зелени влакна били открити върху дрехите на заподозрения, се оказало, че става дума за убийство.

Ризоли се взираше в ДОИС спектралния анализ.

— От парашут са.

— Точно така. Заподозреният в убийството в Кънектикът поработил с парашута на жертвата в нощта преди скока. Тези отличителни белези са характерни за материята, от която се правят парашути. Устойчива е на късане, не пропуска вода. Лесно се сгъва и съхранява, когато не се използва. Ето с какво увива жертвите си вашият извършител.

Джейн вдигна поглед и го насочи към своята събеседница.

— Парашут — промълви тя. — Съвършеното було.

Навсякъде бяха разхвърляни книжа, върху конферентната маса лежаха отворени папки, между които бяха пръснати лъскави снимки от местопрестъплението. Химикалки скърцаха по жълта хартия. Макар това да беше ерата на компютрите — и тук се виждаха няколко включени лаптопа — когато информацията се излива бързо и обилно, полицаите все още предпочитат комфорта на хартията. Ризоли бе оставила лаптопа си на своето бюро, тъй като предпочиташе да си води записки на ръка. Страницата представляваше плетеница от думи и стрелки и малки квадратчета, подчертаващи важни детайли. Но в бъркотията съществуваше ред, а в постоянството на мастилото — сигурност. Отгърна нова страница, опитвайки да се фокусира върху тихия глас на д-р Цукер. Стараеше се да не се разсейва от присъствието на Гейбриъл Дийн, който седеше до нея и също си водеше записки, но несравнимо по-прегледни. Премести погледа си върху дланта му; дебелите вени изпъкваха върху кожата, както бе стиснал химикалката, маншетът на ризата надничаше снежнобял от ръкава на сивото му сако. Беше се появил на срещата след Джейн и бе избрал да седне до нея. Това означаваше ли нещо? Не, Ризоли. Означава само, че до теб имаше празен стол. Беше загуба на време, отвличане на вниманието да се отдава на подобни мисли. Чувстваше се разконцентрирана, с пръснато в различни посоки внимание, дори записките й върху страницата започваха да се изкривяват на една страна. В стаята имаше петима други мъже, но само Дийн задържаше вниманието й. Вече познаваше миризмата му и можеше да я отличи, хладна и чиста, от симфонията от миризми на афтършейв в помещението. Ризоли, която никога не използваше парфюм, бе заобиколена от мъже, които го използваха.