Тес Геритсън - Чиракът

След малка пауза той отвърна сухо:

— Не. Не мога да си представя някога да си го правила.

Сега бе неин ред да се приведе напред; цялото й поведение издаваше съпротива.

— Какъв ти е проблемът с мен, между другото? От самото начало имаш нещо против мен. Говорил си с Маркет зад гърба ми. Повдигна съмнения по мой адрес…

— Никога не съм поставял под въпрос компетентността ти.

— Какъв ти е тогава проблемът с мен?

На гнева й той отвърна със спокоен и разсъдлив тон.

— Помисли с кого си имаш работа. С човек, когото веднъж си хванала. Човек, който те обвинява за това, че е в затвора. И продължава да мисли какво би искал да направи с теб. А през същата тази година ти си се опитвала да забравиш какво е направил. Той е гладен за второто действие, Джейн. Поставя основите, замъква те точно там, където би желал да бъдеш. А това място изобщо не е безопасно.

— Наистина ли се притесняваш за моята безопасност?

— Да не искаш да кажеш, че имам нещо друго наум?

— Откъде да знам. Все още не си ми ясен.

Дийн се изправи и се приближи до видеото. Извади касетата и я върна в плика. Печелеше време, опитвайки се да намери правдоподобен отговор.

Седна отново и я погледна.

— Истината е — започна той, — че и ти все още не си ми ясна.

Младата жена се засмя.

— Аз? Аз съм това, което виждаш, нищо повече.

— Единственото, което ми позволяваш да видя, е ченгето. Но какво представлява Джейн Ризоли, жената?

— Те са едно и също.

— Знаеш, че не е вярно. Ти просто не позволяваш на никой да види по-далече от значката ти.

— Какво се очаква от мен да им позволя да видят? Че ми липсва онзи безценен Y-хромозом? Значката е единственото нещо, което искам да видят.

Той се приведе напред; лицето му беше достатъчно близо, за да нахлуе в личното й пространство.

— Става въпрос за уязвимостта ти като мишена. Става въпрос за извършител, който вече знае как да те манипулира. За човек, успял да се доближи достатъчно, за да нанесе удар. А ти дори не си знаела, че е там.

— Следващия път ще знам.

— Така ли?

Двамата се гледаха, доближили лицата си като влюбени. Сексуалното желание я прониза толкова внезапно и неочаквано, че го усети едновременно като болка и удоволствие. Тя се отдръпна рязко, с пламнало лице, и макар вече да срещаше погледа му от безопасно разстояние, продължаваше да се чувства незащитена. Не я биваше да си крие емоциите и винаги се бе чувствала безнадеждно неадекватна, когато се стигнеше до флиртуване и всички други дребни измами, на които се отдават в отношенията си мъжете и жените. Опитваше се да поддържа изражението си непроменено, но установи, че не е в състояние да го гледа, без да се чувства прозрачна.

— Значи си наясно, че ще има следващ път — рече той. — И сега вече не е само Хойт. Те са двама. Това вече би трябвало наистина да те уплаши.

Джейн насочи поглед към плика с видеокасетата, която Хойт бе предназначил за нейните очи. Играта тепърва започваше, предимството беше на страната на Хойт, а тя наистина беше много уплашена.

Събра мълчаливо книжата си.

— Джейн?

— Чух какво имаш да кажеш.

— И то не променя нищо за теб. Така ли?

Тя го погледна.

— Знаеш ли какво? Някой автобус може да ме блъсне, докато пресичам улицата отвън. Или може да се катурна от бюрото си вследствие на инсулт. Но не мисля за тези неща. Не мога да им позволя да вземат превес. А за малко не го направих, знаеш ли. Кошмарите… за малко да ме повалят. Но сега отново събрах сили. Или може би просто станах безчувствена и не усещам вече нищо. Така че най-доброто, което мога да направя, е да премествам единия си крак пред другия и да продължавам да вървя. Ето така ще премина през това — просто като продължавам да се движа . Това е всичко, което може да направи който и да е от нас.

Изпискването на пейджъра почти я изпълни с облекчение. То й даде причина да прекрати зрителния контакт, за да погледне екранчето на пейджъра си. Усещаше погледа му върху себе си, докато се приближаваше до телефона в конферентната зала и после — докато набираше номера.

— Косми и влакна. Волчко — отговори женски глас.

— Ризоли. Изпрати ми съобщение.

— Става дума за онези зелени найлонови влакна. Взети от кожата на Гейл Йегър. Намерихме идентични влакна и по кожата на Карена Гент.

— Значи той използва една и съща материя за увиването на всичките си жертви. В това няма нищо изненадващо.

— О, но аз имам една малка изненада за теб.

— И каква е тя?

— Знам каква материя е използвал.