Патриша Корнуел - Необикновена зараза

— Оказах се на неподходящото място в неподходящия момент — добави младият мъж, поклати глава и ни погледна враждебно.

— Какво искате да кажете? — попита Григ и се вторачи в него.

— Трупът не падна от моя камион. Сигурен съм — отговори шофьорът така, сякаш това беше най-важното нещо, което бе правил в живота си. — Булдозерът го изрови, докато разпръсваше моя товар.

— Тогава не знаем кога трупът е бил изхвърлен тук, така ли? — попитах и огледах лицата около мен.

— От десет часа досега тук са разтоварени двайсет и три камиона, без да броим този — отговори Плезънтс.

— Защо точно от десет? — попитах аз, тъй като часът ми се стори някак произволен за начало на броенето на камионите.

— Защото тогава разпръснахме последния пласт от парченца гума. Затова няма начин тялото да е било изхвърлено по-рано — обясни Плезънтс. — Според мен не е лежал тук дълго. Нямаше да изглежда така, ако беше прегазен от петтонен камион.

Младият шофьор ставаше все по-неспокоен и ядосан.

— Тук навсякъде има големи машини — добави Плезънтс. — И почти не спират.

Погледнах камиона и празната кабинка на жълтия багер. От вдигнатата кофа се развяваше черен найлонов чувал за отпадъци.

— Къде е шофьорът на багера? — попитах аз.

Плезънтс се поколеба, после каза:

— Аз го карам. Един от шофьорите е болен и го замествам.

Григ се приближи до багера и погледна остатъците от чувала за боклук, който се ветрееше на топлия сух въздух.

— Кажете ми какво видяхте? — попитах Плезънтс.

— Не много. Разтоварвах и кофата закачи чувала, който виждате. Скъса се и трупът падна там, където е сега.

Той млъкна, избърса с ръкав лицето си и прогони мухите.

— Но не знаете със сигурност откъде е дошло тялото — отново опитах аз.

Григ слушаше внимателно, макар че вероятно вече беше записал показанията му.

— Може и аз да съм го изринал — отстъпи Плезънтс. — Не казвам, че това е невъзможно. Но мисля, че не бях аз.

— Защото така ти се иска — рече шофьорът на камиона и го погледна гневно.

Плезънтс не трепна.

— Знам какво говоря. Кофата на багера захвана трупа от твоя камион, докато го разтоварвах.

— Не можеш да си сигурен, че трупът е бил в моя камион — озъби се шофьорът.

— Не, но има логика, това е всичко.

— Може би само за теб.

Изражението на шофьора беше заплашително.

— Стига вече, момчета — предупреди ги Григ и отново се приближи до тях. Присъствието му им напомни, че той е едър и има револвер.

— Правилно — каза шофьорът. — Писна ми от всичко това. Кога ще можем да тръгнем? Закъснявам.

— Подобни неща създават неудобства на всички — каза Григ и изпитателно се вторачи в него.

Шофьорът измърмори някаква ругатня, отдалечи се и запали цигара.

Извадих термометъра от торса. Температурата беше двайсет и осем градуса, същата като на въздуха. Обърнах трупа, за да видя какво има от другата страна, и забелязах интересен обрив от изпълнени с течност мехурчета над хълбоците. Вгледах се по-внимателно и видях още обриви в областта на раменете, на бедрата и по остатъците от отрязаните крайници.

— Трябва ми найлоновия чувал, в който е била, включително загребаните отпадъци около трупа. И ги искам веднага — казах аз.

Григ разгъна чувала, после извади ръкавици, сложи си ги, клекна и започна да изгребва боклука с шепи. Медиците отвориха задната врата на линейката. Шофьорът на камиона се бе облегнал на кабината и кипеше от гняв.

— Откъде идвате? — попитах го.

— Вижте табелката — троснато отвърна той.

— Къде по-точно във Вирджиния? — Нямах намерение да се оставям да ме ядоса.

— Тайдуотър, госпожо — отговори Плезънтс. — Камионът е на нашата фирма. Даваме ги под наем.

Административната сграда на сметището гледаше към езерото и изглеждаше съвсем не на място в обкръжението си. Постройката беше измазана с гипс с цвят на праскова. На прозорците имаше цветя, а от двете страни на пътеката — красиво подкастрени храсти. Капаците на прозорците бяха боядисани в кремаво. На вратата имаше месингово чукало във формата на ананас. Въздухът вътре беше чист и хладен и разбрах защо следователят Пърси Ринг бе предпочел да извършва разпитите там. Бях готова да се обзаложа, че не е ходил на сцената на произшествието.

Ринг беше в стаята за почивка. Седеше до един по-възрастен от него мъж, пиеше диетична кока-кола и разглеждаше компютърни разпечатки на диаграми.

— Това е доктор Скарпета — каза Плезънтс. — Извинявайте, но не знам малкото ви име.