Патриша Корнуел - Необикновена зараза

Ринг ми се усмихна широко и намигна.

— Докторката и аз се познаваме отдавна.

Пърси Ринг беше облечен в хубав син костюм. Беше русокос и излъчваше младежка невинност, на която човек лесно би повярвал. Но мен не можеше да заблуди. Той обичаше да говори много и беше обаятелен, но мързелив. Освен това бях забелязала, че веднага щом Ринг се включи в разследването на тези убийства, в медиите започна да изтича информация.

— А това е господин Кичън — добави Плезънтс. — Собственикът на сметището.

Кичън беше с джинси и ботуши и имаше сиви очи. Подаде ми голямата си груба ръка, сетне придърпа един стол и рече:

— Седнете, моля. Днес е много лош ден. Особено за жертвата.

— Лошият й ден е бил по-рано — каза Ринг. — В момента тя не чувства болка.

— Беше ли там? — попитах го.

— Дойдох преди около час. Пък и това не е мястото на престъплението, където е била убита жертвата. Номер пет. Престъпникът не е чакал дълго. Този път между убийствата има само два месеца.

Усетих обичайния в негово присъствие пристъп на раздразнение. Ринг обичаше да стига до прибързани заключения и да ги изказва с убедеността на човек, който не знае достатъчно, за да съзнава, че вероятно греши. Това отчасти се дължеше на факта, че искаше да постига резултати, без да работи.

— Още не съм направила оглед на трупа и не съм установила пола — казах аз, опитвайки се да му напомня, че в стаята има и други хора. — Моментът не е подходящ за предположения.

— Е, аз ще ви оставя — нервно рече Плезънтс и тръгна към вратата.

— Ще ми трябвате след час, за да взема показанията ви — каза Ринг.

Кичън мълчеше и гледаше диаграмите. В стаята влезе Григ, кимна и седна.

— Едва ли е предположение, ако кажем, че става дума за убийство — обърна се Ринг към мен.

— Това е безспорно.

— И е извършено точно като другите.

— Може да се спори по този въпрос. Още не съм направила оглед.

Кичън неспокойно се размърда на стола си и попита:

— Някой желае ли газирана вода или кафе?

— Същото е — продължи Ринг. — Поредният труп, изхвърлен на сметище.

Григ нервно барабанеше с пръсти по тефтера си. Лицето му беше безизразно.

— Съгласен съм с доктор Скарпета — обърна се той към Ринг. — Още не бива да свързваме този случай с предишните. Особено публично.

— Господ да ми е на помощ. Мога да мина и без този вид реклама. Когато се занимава с моя бизнес, човек допуска, че може да се случат подобни неща. Особено щом събира боклуци от места като Ню Йорк, Ню Джърси и Чикаго. Но все не му се вярва, че трупът ще попадне в неговия двор — каза Кичън, после се обърна към Григ. — Бих искал да предложа награда, за да помогна за залавянето на убиеца. Десет хиляди долара за информация, водеща до арест.

— Много сте щедър — смаяно каза Григ.

— Това включва ли следователите? — ухили се Ринг.

— Не ме интересува кой ще намери престъпника. — Кичън не се усмихваше. После се обърна към мен. — Кажете с какво мога да ви помогна, госпожо?

— Разбрах, че използвате сателитна система за проследяване. Оттам ли са тези диаграми?

— Тъкмо ги разяснявах — отговори Кичън и ми подаде няколко разпечатки. Вълнообразните линии приличаха на напречен разрез на нещо и бяха обозначени с координати. — Това е картина на повърхността на сметището — обясни Кичън. — Можем да ги правим всеки час, дневно, седмично или когато поискаме, за да разберем откъде е дошъл боклукът и къде е бил изхвърлен. Местонахождението се определя с помощта на тези координати. Нещо подобно на графика в геометрията или алгебрата. Предполагам, че са ви мъчили с тези неща в училище.

— „Мъчение“ е меко казано — усмихнах се аз. — Най-важното е, че можете да сравните снимките и да установите как се променя релефът след всяко разтоварване на отпадъци.

Той кимна.

— Да. Това е, накратко казано.

— И какво установихте?

Кичън нареди една до друга осем карти. Вълнообразните линии на всяка бяха различни, досущ бръчките на лицето на човек в различните стадии на остаряване.

— Всяка линия обозначава дълбочина. Затова знаем кой камион колко боклук е изхвърлил.

Ринг изпи кока-колата и хвърли кутията в кошчето. После прелисти тефтерчето си, сякаш търсеше нещо.

— Трупът не е бил заровен дълбоко — казах аз. — Чист е, като се имат предвид обстоятелствата. Няма послесмъртни наранявания и ако се съди по онова, което видях, багерите загребват балите от камионите и разстилат боклука на земята, за да може булдозерът да го заравни.