Патриша Корнуел - Необикновена зараза

— Точно така. — Кичън ме погледна с интерес. — Желаете ли да работите при нас?

Представих си ровещите в земята машини, подобни на роботи-динозаври, вкопчили нокти в балите, натоварени на камионите. По време на предишните разследвания бях виждала множество смачкани и осакатени човешки тела. Но с изключение на онова, което убиецът бе извършил, тази жертва беше непокътната.

— Трудно е да намерим способни жени — добави Кичън.

— Не се шегуваш, а? — подхвърли Ринг.

Григ го наблюдаваше с нарастващо отвращение.

— Уместна забележка — обърна се Григ към мен. — Ако тялото изобщо е лежало на земята, щеше да е доста изранено.

— Първите четири жертви бяха смачкани — отбеляза Ринг и ме погледна. — Този труп невредим ли е?

— Не изглежда прегазен — отговорих аз.

— Това е интересно. И защо не е?

— Не е бил натоварен на трансферната станция, където боклукът се балира — каза Кичън, — а е бил загребан наред с останалата смет.

— Зависи къде е било тялото спрямо боклука, когато е било извършвано балирането — казах аз. — Зависи от много неща.

— Или дали изобщо е било балирано, в зависимост от това колко е бил пълен камионът — рече Кичън. — Мисля, че е било в камиона за балиране. Или в някой от камионите преди него, ако се съди по точните координати, където беше намерен трупът.

— Мисля, че трябва да знаем откъде са дошли камионите — каза Ринг. — Трябва да разпитаме шофьорите.

— Гледаш на шофьорите като на заподозрени, така ли? — попита Григ. — Много оригинално, няма що. Виж, боклукът не е от тях, а от хората, които са го изхвърлили. И смятам, че трябва да намерим един от тези хора.

Ринг невъзмутимо се вторачи в него.

— Само бих искал да чуя какво имат да кажат шофьорите. Човек никога не знае. Това е хубав начин да инсценираш нещо. Подхвърляш трупа на някое място по маршрута си и правиш така, че ти да го прибереш. Натоварваш го на камиона си и никой не те подозира, нали?

Григ блъсна стола си назад, разхлаби яката на ризата си и раздвижи челюсти, сякаш го болеше зъб. Вените на врата му изпъкнаха. Накрая тръшна тефтера си на масата и гневно се вторачи в Ринг. Всички погледи се насочиха към него.

— Имаш ли нещо против, ако аз се занимавам с това? — обърна се той към младия следовател. — Не ми се иска да не правя онова, за което областният съвет ме е назначил. Пък и мисля, че случаят е мой, не твой.

— Дошъл съм само за да помогна — спокойно каза Ринг и сви рамене.

— Не знаех, че ми трябва помощ — отговори Григ.

— Когато вторият труп се появи в друг район, щатската полиция сформира специален екип от различни области за разследване на тези убийства — каза Ринг. — Малко си закъснял за играта, приятелю. Изглежда, трябва да научиш някои неща от човек, който е дошъл навреме.

Григ не го удостои с внимание и се обърна към Кичън.

— Искам информация за камиона.

— Какво ще кажете, ако набавя информация за последните пет камиона. За всеки случай — предложи Кичън.

— Това би помогнало много — отговорих аз и станах. — Колкото по-бързо го направите, толкова по-добре.

— Утре в колко часа ще започнеш работа по този случай? — попита ме Ринг, като остана на мястото си, сякаш в живота имаше да се правят малко неща и много време.

— За аутопсията ли говориш? — попитах.

— Да.

— Вероятно след няколко дни.

— Защо?

— Най-важното е външният преглед. Дълго ще се занимавам с това. — Видях, че интересът му намаля. — Трябва да претърся боклука за улики, да махна мазнините и плътта от костите, да намеря ентомолог, за да уточни възрастта на личинките, да определя кога тялото е било изхвърлено и така нататък.

— Обади ми се веднага щом откриеш нещо — каза той.

Григ тръгна с мен, поклати глава и тихо каза:

— Когато преди много години се уволних от армията, желанието ми беше да стана полицай. Не мога да повярвам, че там има такива хора.

— За щастие не всички са като него — отговорих аз.

Излязохме навън. Линейката бавно си проправяше път сред облаци от прахоляк. Работниците миеха камионите. Стигнахме до колите си. Григ спря пред мерцедеса ми и го огледа.

— Чудех се на кого е — с възхищение каза той. — И аз ще си купя такъв.

Усмихнах му се, отключих вратата и казах:

— Липсват му важните неща като сирена и сигнална лампа.

Григ се засмя.

— Марино и аз обичаме да играем боулинг. Но той е най-лошият спортист, когото познавам. Пие бира и се тъпче. После мисли, че всички лъжат. Последния път доведе едно момиче. — Той поклати глава. — Тя крещеше като проклетите Флинтстоун. И беше облечена като тях. С прилепнала по тялото рокля от плат, имитиращ леопардова кожа. Липсваше й само кокал в косите. Е, кажете му, че ще поговорим.